Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Бих отишла на края на света за теб...

Сложих черна тениска, черни скъсани дънки, обух си кецовете, взех раницата и излязох. Сякаш ми отне цяла вечност да стигна до дома ѝ. Когато най-сетне бях там, телефонът звънна.
-Хей, Крис как си?
-Много добре.
-Радвам се. След училище ще мина през болницата да те видя.
-Има и по-лесен начин.
-Какво? Какъв?
-Просто слез.
Секунди по-късно Дари вече беше долу.
-Крис, луда глава такава. Какво правиш тук?
-Изписаха ме.
-Сериозно!?- изненада се тя.
-Добре де, да кажем, че на лекарите им писна от мен.
-Хахахаха. Как на човек може да му писне от теб.-разсмя се тя.
Обичах да я гледам усмихната.

В училище беше горе долу добре. Като изключим няколко пререкания с Барбитата, за който бях тотално забравила, че изобщо съществуват.

Часовете свършиха. Определено обичах няколко неща в училище: времето прекарано с моя Ангел, междучасията, вида на ядосана госпожа, която е на края на своето търпение и разбира се последният звънец за деня.
-Имаш ли някакви планове за днес?-попитах Дари.
-Всъщност, да. Сега смятам да се прибера, за да си почина, а вечерта Тобиас ме покани у тях.
-Страхотно.-казах с пренебрежение.
-Да се приберем заедно?-попитах.
-Защо не.
Взехме автобуса и аз изпратих Дари до тях. По пътя към вкъщи минах по една малка уличка. Там една жена викаше за помощ, а някакво момче дърпаше чантата ѝ. Момчето блъсна жената и тя изспусна чантата. То я взе и започна да бяга. Тръгнах след него. Гоних го две пресечки, но накрая го настигнах и хванах.
-Хей глупако, какви ги вършиш?
-Аз просто исках чантата. Не трябваше да бутам жената. Съжалявам.
-Я не се оправдавай. Отиваме да се извиниш на жената.
-Госпожо много съжалявам.-започна да се извинява момчето.
-Няма да се измъкнеш само с извинение. Отиваме в полицията.-отсече жената.
Отидох до нея и я попитах:
-Не сте ли прекалено сурова с момчето?
-Спокойно мъжът ми е полицай, няма да му навреди. Просто ще го посплаши малко, за да не повтаря тази грешка. Ще дойдеш нали? Все пак ти го хвана.
-Добре идвам.

-Добър ден! Аз съм инспектор Лосано.
-Здравей, скъпи.-поздрави го жената. А след това му разказа за случилото се.
-Как се казваш момиче?-попита ме инспекторът.
-Кристина Нелсън.
-Е Кристина, благодаря ти, че си помогнала на жена ми. Ако някога имаш нужда от услуга, насреща съм.
-Всъщност имам. Може ли да откриеш информация за Тобиас Суреда.
-Дай ми няколко минутки. Бинго!
-Намери ли нещо?-попитах.
-Да, досието му е доста дебело. Бил е разследван за изнасилване. Осъждан за наркотици и хулиганство.
-Откъде познаваш този човек?-учуди се инспектора.
-Няма значение. Благодаря ти за информацията.
-Няма проблем.

Излязох от участъка и тръгнах веднага към Дари. Щях да ѝ кажа всичко, което научих за Тобиас.
-Ало Дари вкъщи ли си си?
-Да, защо?
-Идвам към вас. Имам да ти кажа някои неща.
-Ок. Чакам те.

-Кристина какво е станало?
-Дълго е за разказване. По-добре да седнем. Виж Дари, това което ще ти кажа няма да ти хареса, но трябва да го знаеш. Тобиас не е такъв, за какъвто го смяташ. Той е негодник. Той ме наръга онази вечер. Има досие. Бил е разследван за изнасилване. Осъждан е за наркотици и хулиганство. Стой далеч от него.
-Крис, не мога да повярвам. Още от начало разбрах, че не го хареса, но да си измисляш такива глупости... Наистина не мога да повярвам!
-Не са глупости. Моля те Дари, повярвай ми!
-Не искам да те слушам повече. Напусни дома ми!
-Добре тръгвам си, но внимавай...
Знаех си, че няма да ми повярва. Нямаше какво друго да направя освен да продължа да бъда нейна сянка.

Вечерта отново се скрих и зачаках пред дома ѝ. Отново същата картинка Тобиас дойде, прегърнаха се и тръгнаха към дома му. Влязоха във входа и се качиха до неговия апартамент. Застанах до вратата, но чух стъпки, който се приближаваха и затова избягах нагоре по стълбите. От апартамента излезе Тобиас с цигара в ръка. Запали я и започна да пуши. Миризмата не беше като от обикновена цигара, защото вътре нямаше тютюн, а трева. Той изпуши цигарата и влезе, а аз се върнах на мястото си. Тогава чух викове отвътре. Беше гласът на Дари. Откачих. Ритнах вратата и тя се отвори. Втурнах се към Тобиас, който държеше Дари за косата. Ударих го веднъж, два пъти, три, четири... Докато се усетя беше на земята, а аз го удрях с все повече сила и ярост.
-Ще те убия животно. Няма да излезеш от тук. -крещях.
-Крис ще го убиеш. Нека извикаме полицията и те да се погрижат за него.
-Дари не се меси. Излез!- повиших тон.
-Но Крис...
-Това животно ще си получи заслуженото! След като свърша с него ще се моли да отиде в затвора.
Ти само излез.
Тя ме послуша и излезе.
-Ставай, животно!
Той се изправи замахна, за да ме удари, но не успя. Аз го ударих отново. Пак и пак, и пак и пак.......
-Недей, моля те! Спри! -започна да се моли той.
-"Да ще се молиш. Ще има още много да се молиш. Ще те накарам да страдаш... " Твой думи, спомняш ли си?
Ударих го още няколко пъти и го оставих. Взех връзките на на неговите обувките и с тях завързах ръцете му, а после се обадих се на инспектор Лосано. Излязох от стаята, затворих вратата и отидох при Дари. Тя плачеше.
-Съжалявам. Трябваше да ти повярвам. -казваше през сълзи тя.
-Няма проблем. Не плачи.
-Крис, ако не беше ти...
-Тихо.- прекъснах я.- Не говори. Хайде ела тук.
Прегърнах я силно.
-Винаги ще бъда до теб. Дори и да ме гониш. Обещавам. -казах ѝ. -Моля те не плачи.
-Обичам те Крис, ти си най-добрият човек, когото съм срещала.
-И аз те обичам Дари! Бих отишла на края на света за теб.
Чухме полицейските сирени. Инспектор Лосано се качи и попита къде е негодникът.
Заведох го в стаята при животното. Когато го видя Лосано попита:
-Да не го е прегазил валяк по дяволите!?
-Нещо такова.-засмях се.
Той отведе к*пелето в патрулката, а аз бях прегърнах Дари.
-Спокойно и това свърши.-казах ѝ.