Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Господи...

Свестих се... Веднага се огледах за Дари, но от нея нямаше и следа. Изпаднах в шок. Отне ми няколко минути, за да осъзная случилото се. Тогава видях група полицаи да се прибилижават.
-Кристина какво стана?-започна да пита инспектор Лосано.
-Няма я. Дари я няма...-разплаках се.
-Успокой се и ми разкажи какво се случи.-продължи със спокоен глас Лосано.
-Докато говорех с Вас усетих ръка, която притисна към носа и устата ми кърпа. След това не помня...
-Добре. Трябва да отидем в участъка.
-Инспекторе, нямаме време кой знае къде и с кого е сега Дари.
-Ще я намерим, успокой се.
-Не мога да се успокоя, а ако е в ръцете на Тобиас. Вие сами видяхте какво животно е той.
-Издайте заповед за задържането на Тобиас Суреда. Веднага!-разкрещя се Лосано на колегите си.

Отидохме в участъка. А не след дълго доведоха и Тобиас.
-Копеле! Къде е Дари?-нахвърлих се срещу него.
Инспектор Лосано ме дръпна:
-Недей да пречиш на разследването.
-По дяволите. Вършете си работата.
Той влезе в кабинета си, а аз останах отвън. Започнах да плача. Какво ще правя, ако нещо ѝ се случи? Как ще кажа на майка ѝ? Плаках дълго... Вратата на кабинета се отвори и Лосано излезе:
-Отиван на разпита на Тобиас.
-Позволете и аз да присъствам.
-Добре, но обещай, че няма да вършиш глупости.
Инспекторът влезе в стаята за разпити, а аз останах в съседната. Между двете стаи имаше стъкло, което позволяваше да виждам нещастника.
-Е Тобиас Суреда, не се виждаме за първи път.-започна Лосано.
-При всеки проблем ли ще ме викате тук?-попита нахално Тобиас.
-Ако нямаш нищо общо със случилото се, ще си тръгнеш скоро спокойно, но ако си замесен животът ти ще стане ад.
-В какво ме обвинявате?
-Не те обвиняваме, ти си заподозрян в отвличането на Дарина.
-Дарина?-усмихна се.
-Къде беше вчера между 18:00 и 19:00 часа?
-Бях си вкъщи.
-А има ли някой, който може да потвърди думите ти.
-Не, бях сам.
-Колко интересно.-каза Лосано и започна да обикаля из стаята.
-Не можете да ме държите тук. Знаете, че нямате никакви доказателства срещу мен.
-Може би. Да продължим. Какво прави вчера след като си си бил вкъщи?
-Гледах телевизия.
-Какво по-точно?
-Не помня. Ако искате да Ви кажа и какво съм ял?-изнерви се Тобиас.
-Виж момче, ако сега си признаеш наказанието ти ще бъде по-леко.
-Колко сте смешен, инспекторе. Обвинихте мен, защото съм Ви под ръка, вместо да излезете и да търсите истинският виновник.
Всъщност сега съжалявам за едно?
-За какво съжаляваш?
-Че не се сетих първи да я отвлека. Щях да ѝ отмъстя за това, което ми причиниха тя и онази кучка Кристина.
-Ще те държим тук до разрешаване на случая. Добре си помисли дали няма нещо, което искаш да ни кажеш.
Лосано излезе от стаята. Не можех повече да сдържам гнева си. Влязох в стаята при Тобиас и започнах да го удрям.
-Какво направи с нея?-повтарях.
-Кристина ето, че пак се срещаме.-той се ухили.
-Смешно ли ти е?-ударих го в носа.
Той избърса потеклата кръв и каза:
-Страх те е, нали? Страх те е, че Дарина може да е в ръцете ми, а ти не можеш да направиш нищо.
Продължих да го удрям. Но той беше прав, не можех да сторя нищо. Оставих го и излязох. Свлякох се до стената и отново заплаках. Телефонът звънна. Беше Томас. Как да му кажа, че най-близката му приятелка, която убещах да пазя, сега е в ръцете на някакъв психопат.
-Ало.-казах с треперещ глас.
-Кристина звънях на Дари, но не ми вдига. С теб ли е?
-Томас, трябва да ти кажа нещо. Отвлякоха Дари.
-Какво?-изкрещя той.-Ти къде си?
-В участъка.
-Идвам веднага.

-Кристина.-извика Томас и ме прегърна.
-Томас аз, аз не успях да я предпазя.
-Недей така, Кристина. Не си виновна за нищо.
Видях Лосано и още няколко полицаи.
-Научихте ли нещо ново?-попитах с надежда.
-Не, но отиваме да съобщим на майка ѝ. Тя трябва да знае.
-Ще дойда с Вас.
-И аз идвам.-каза Томас.

Почукахме на вратата. Майката на Дари ни отвори почти веднага.
Когато видя полицаите, на лицето ѝ се появи страх.
-Госпожо, трябва да поговорим.-каза Лосано.
Влязохме вътре и седнахме.
-Кристина, Томас случило се е нещо, нали?-очите ѝ бяха пълни с тревога.
Не можех да я погледна, опитвах се да избягвам погледът ѝ.
-Кажете нещо.-започна да се умолява тя.
-Дъщеря Ви...-започна инспектор Лосано -е била отвлечена.
-Дари... Нееее. -избухна в сълзи жената.
Телефонът на Лосано звънна:
-Инспектор Лосано на телефона. Да. Да разбирам. Тръгваме натам. Колеги, хайде.
-Какво има?-попитахме в един глас с майката на Дари.
-Съобщиха ми, че е открито тяло, което отговоря на описанието.
Тези думи ме накараха да се срина. Майката на Дари започна да плаче.

Тръгнахме към мястото. През целият път се молих да не е тя.
-Кристина, кажи ми, че Дари ще е добре.-умоляваше ме майка ѝ.
-Ще я открием жива и здрава...-опитах се да я успокоя. Но дълбоко в себе си не вярвах на думите си.

Пристигнахме на мястото.
-Влезте да разпознаете тялото.-каза мъж, облечен в бяла престилка.
Майка ѝ влезе. Тези няколко секунди бяха като векове. Вратата се отвори и майката на Дари излезе:
-Господи...