През цялото време докато се забавлявахме, Кира не спря да ме гледа и да ми се усмихва. Малия беше заспала в скута на Стайлс. Ох как искат аз да бъда в прегръдките му. Решихме всички да останат са спят, защото половината бяха заспали. Разделихме се по стаите. В моята стая бяхме аз,Кира и Малия. За пижама използвах едни къси сини гащи и един бял потник. Не можах да заспя. Въртях се въртях се - нищо. Изведнъж някой влезе в стаята и се направих на заспала. Виждах само черен силует, който идваше към мен. Веднага разбрах кой е - Стайлс. Не мога да повярвам.Клекна до леглото ми, доближи си до мен и ме целуна.
-Ето това е моя подарък за рождения ти ден - прошепна ми тихичко на ухото и излезе от стаята.
Сега съвсем не мога да заспя.Той явно си мислеше, че спя.Дали да му кажа, че съм била будна, но е по-добре да си мълча, защото не искам да ги разделя с Малия.Явно е искал да довърши започнатото в стаята.Не съм спала цяла нощ, мислейки само за това.Стоях и гледах тъмнината през прозореца на стаята ми и по едно време Малия се размърда.
-Хей, защо не спиш?
-Ами, такова,ъм просто не мога да заспя?
-Добре!- ии отново се просна на леглото и веднага заспал.
Грабнах телефона си, за да видя колко е часа.Беше 5:45 часа, не мога да заспя вече.Слязох долу и си пуснах тихо телевизора.По едно време чух как някой идва от горе, слизаше толкова бавно, че се уплаших.Отидох да погледна и видях Кира.
-Защо не спиш забога?
-А ти защо не спиш-тя го каза толкова сънено, че даже ми се доспа.
-Защото не мога да заспя.
Кира седна до мен на дивана .
-Е какво е станало?
-Нищо.
-Гледаш много притеснено, кошмар ли сънува?
-Не, а ти? - повтарях въпросите й, за да се измъкна от ситуацията в която ме беше приклещила.
-Може да се каже.
-Какво сънува?
-Че със Скот сме заедно.
-Е вие не сте ли?
-Не, но много ми се иска.
-Ама вие в стаята когато играхме.
-Да знам, случвало се е и преди, но за него не значи нищо, поне така изглежда.
Тя говореше много откровено с мен, все едно сме приятелки от цяла вечност.Реших да и кажа за Стайлс.
-Ако ти кажа нещо обещаваш ли да не кажеш на никой?
-Да, няма да кажа на никого.
-Ами, когато вие заспахте, аз наистина не можех да заспя.По едно време чух някой да отваря вратата на стаята и се направих на заспала, но отворих съвсем леко едното си око, за да видя кой е.Беше Стайлс, дойде до моето легло и се наведе до мен.Целуна ме и ми каза, че това била подаръкът за рожденият ми ден.И от тогава не мога да заспя.
-Леле като във филм.
-Не знам какво да правя, Кира по сериозно- и а бутнах леко по рамото.
- Ами и аз не знам.Ти харесваш ли го?
- Ъм незнам, той е с Малия, а аз не искам да разваля дългата им връзка.
- Аз те попитах дали го харесваш, а не какви са обстоятелствата.- говореше ми много сериозно.
- Да харесвам го!-казах го, да аз го харесвам.-Но не казвай на никого, чули?
- Обещавам, но ти няма ли да му кажеш, щом те е целунал сигурно те харесва.А и защо да не скъса с Малия, ако те харесва.
-Не говори глупости, как ще късат заради мен, а и първо искам да се уверя, че има чувства към мен дотогава все едно не се е случило.
- А ако той иска да се е случило и не смята, че е грешка?
Ето вече на този въпрос нямях отговор и надигнах леко рамене.След този разговор ми олекна много и просто легнах на дивана и захпах.Когато се събудих беше 11:30, качих се да видя дали другите още спят, но тях ги нямаше явно са си тръгнали.Беше голяма бъркотия и се заех да чистя, защото нашите щяха да се върнат довечера.Е почистих, а навън вече беше тъмно. Телефонът ми звънна.
-Ало, мила да знаеш, че решихме да останем за една седмица и ще си върнем другия уикенд-беше мама, а щом искат да остават значи им е харесало.
- Добре, мамо изкарайте си добре- и тя ми затвори.
Йей цяла седмица без родителите ми.
ESTÁS LEYENDO
Part of Love *stydia*
RomanceЛидия Мартин.Момиче чийто живот върви по вода cе променя коренно само след едно парти.Дали ще върне отново нормалният си живот или ще остави на любовта да я води?