Part of Love *stydia*

27. "Ще те намеря."

Отворих очи и първото нещо, което видях пред себе си беше Фин.Опитах се да стана от стола на който бях, но нямах голям късмет, защото бях завързана.Все още не разбирах какво става.

-Фин, какво става?- попитах притеснена и с треперещ глас.

Той само мълчеше и ме гледаше лукаво.

- Браво, браво, браво.Фин, приятелю много съм доволна.- чух женски непознат за мен глас.

Беше тъмно и се виждаше само силует, който не разпознавах.Стъпваше бавно с токчетата си и удряше дланите си една в друга.Тези звуци създаваха огромно напрежение и страх в мен.

- Коя си ти?- попитах.

Не получих отговор, но тя се приближаваше, макар и бавно.

Лицето й бавно се разкриваше от светлината и тогава вече ми стана напълно ясно.

- Алисън?

- Явно Стайлс много ти е говорил за мен.- каза тя с надсмешка.

- Какво искаш?- попитах.

- Стайлс... да страда.- каза и ме погледна с лукав поглед.- Като гледам ти си му най-любимото нещо и едва ли иска то да бъде наранено.

- Пусни ме.- дърпах се от стола, но бях завързана здраво.

- Скоро.

*Г.Т.Стайлс.*

Отворих вратата на стаята си и просто седнах на леглото.Днес сигурно беше последният ден, в който щях да видя Лидия.Дали на нея и беше гадно?Днес след като свърши празненството започнах да я търся из изнизващата се тълпа, но така и не я намерих и просто се отказах, явно е съдба.

Училището свърши и имаме само два месеца до започването на колежа.Тогава напълно ще загубя любимата си.Трябва да я видя колкото се може по-скоро.

Надигнах се от леглото и просто излязох от дома си.Запътих се към дома на Лидия, за да я видя и да говоря с нея за последно.
Пристигнах и почуках на вратата.След около секунда-две вратата се отвори и пред мен застана Кора.

- Мога ли да говоря с Лидия?- попитах някак срамежливо.

- Тя все още не се е прибрала.Ако искаш влез, за да я изчакаш.- предложи ми гостоприемно тя.

- Не, аз ще тръгвам, и без това не е важно.

*Г.Т.Лидия*

Все още не разбирах какво се случваше, защо преживявам това.

Докато си мислех Алисън отново се върна, но този път държеше телефона ми.

- Стайлс, чакам те.Липсваш ми, обичам те.- прочете това.- Колко трогателно.Искаш ли да му го кажеш отново, скъпа.

- Остави телефона ми и ме пусни.- казах тихо, е не много защото в самите складове ехото беше огромно.

- Искаш ли да си поприказваме с него, по женски.- каза иронично тя.

Само мълчах и се мъчех да се освободя от стола.Да викам?Тези скадове бяха на майната си.Никой нямаше да ме чуе.
Чух звъненето на телефона ми.

- Я виж ти.Явно, Стайлс не иска да те набутва и ти звъни.Да вдигна ли или пък не?- Алисън се чудеше.

- Защо ти е той да страда?- попитах.

Докато се обърна отново към нея, вече бе вдигнала телефона.

- Ало, Лидия къде си?- чу се гласа на Стайлс.

- Стайлс, затвори телефона.- изписках.

- Не още, Лидия.Не сме си поговорили с него.- писна ми от гласа на тази.

- Алисън?Лидия къде си?- попита той, като притеснението в него се усещаше.

- Е, кажи ми Стайлс имаш ли още чувства към Лидия?- попита го Алисън.

- Къде я държиш?- гласа му стана ядосан.

- Стайлс, затвори телефона веднага.- изкрещях силно.

- Ще те намеря.- каза той и затвори телефона.

Хало, съжелявам, че не съм качвала скоро и че скоро няма да качвам много често, може би по една глава на седмица.Много ми е натоварено и трудно намирам време за писане.
Сигурно се чудите какво стана с новата история за която ви казах.Е нямам време за нея, трудно пиша тази, а какво остава за още една.
Съжелявам и за кратката глава.Ако ви е харесала коментирайте и гласувайте.Обичам ви <3 <3 <3