Лидия Мартин.Момиче чийто живот върви по вода cе променя коренно само след едно парти.Дали ще върне отново нормалният си живот или ще остави на любовта да я води?
Събудих се и станах от леглото.Както всяка сутрин влязох в банята и извърших сутрешните си процедури.Преоблякох пижамата си като обух един удобен ангцунг и една тениска.Вчера след партито не бях учила за училище, затова седнах и набързо написах някое друго домашнo.После слязох долу в кухнята и набързо си направих палачинки.Изядох някои от тях и пак се качих, за да се приготвя за училище.Избрах обикновени, леко скъсани дънки и една тениска.Времето беше хубаво и не си взех яке.Тъкмо отворих вратата, за да тръгна и видях Кира.Щеше да звъни на звънеца.
- Здравей, Кира.Какво правиш тук?- попитах.
- Дойдох да те взема, за да отидем в болницата.
-Какво ще търсим в болницата?- попитах и бях доста учудена.
- Не получи ли съобщението ми?
-Не.
- Добре остави това.Отиваме да видим Стайлс.
-Стайлс ли?Какво му има?
- Снощи след партито е шофирал пиян и е катастрофирал.
- Какво?Как е станало? Добре ли е?Той ми каза, че няма да пие.Бързо отиваме в болницата.- толкова се притесних.
- Да тръгваме.- каза Кира и се качихме в колата.
Докато като караше се чуваше само тиха музика.
- Е той добре ли е?- попитах отново.
- Не знам, само знам, че все още е в безсъзнание.- каза и ме погледна тъжно.
И после мълчахме рез целия път.Стигнахме и влязохме вътре.Отидохме до информацията, за да попитаме дали може да видим Стайлс.
- Здравейте, г-жо Маккол.
-Здравей, Кира иии ъм... Лидия?-поздрави жената като изрече името ми въпросително, а аз кимнах.
- Дойдохме, за да видим Стайлс.-Каза Кира.
- Добре момичета, но не се бавете, не се позволяват свиждания на хора, които не са от семейството.А и по-добре влезте една по една.
-Благодарим ви.- казах и тръгнахме към асансьора.
Качихме се в него и Кира натисна копчето за втория етаж.Асансьорът беше доста бавен.Спря и вратите се отвориха.Отидохме пред стаята в която беше Стайлс, вътре беше Скот.Кира ме погледна.
- Върви.- казах и седнах на единия стол.
Кира се запъти към стаята, а през прозореца на стаята се виждаше как тя прегърна Скот и двамата гледаха към Стайлс.Знам, че не трябваше да влизат повече от един човек, но аз влязох. ООО, боже Стайлс.
- Ще те оставим с него за малко - каза Кира и излезе със Скот от стаята.
Аз седнах до него. Излгеждаше толкова сладък докато спи. - Хей, Стайлс, как си? - Лидия, много си проста. Той няма да ти отговори. Казах си аз наум. - Виж Стайлс, от доста време се опитвам да ти го кажа, но не можах. Харесвам те. Знам,случиха се толкова много неща, но не мога вече да крия. Знам, че в момента не ме чуваш, така като го казвам ми олеква.Откакто ти дойде в живота ми всичко се промени. Започнах да гледам света от друга гледна точка.- разревах се. Защо Лидия трябва да бъдеш силна. - Харесвала съм толкова много момчета, но не както харесвам теб. Колкото и малко да се познаваме и да знам толкова малко за теб, аз вярвам, че ти ми едно много добро и мило момче.- след тези думи се засмях, а сълзите ми се стичаха по лицето. Наведох се и го целунах по бузата и излязох от стаята.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
*Гледна точка на Стайлс*
Усмихнах се. След като чух думите на Лидия от началото. И тя има същите чувства, както аз към нея. Да и кажа ли, че я чух какво ми каза и да и кажа че имам същите чувства към нея? Но ако се разсърди, че съм я чул какво ми каза и аз нищо не направих. По-добре да не и казвам.
Скот и Кира влязоха в стаята. Разказаха ми точно кво се е случило, но къде беше Лидия. Искам да я видя.
Здравейте, ъм заслугите за тази глава са изцяло на SaniChaneva на която много благодаря.Надявам се да ви е харесала и ще ви благодаря много ако споделите мнението си. ❤❤❤❤❤
