S02 Ch03

356 34 7
                                    

*Гл.Т.Стайлс*

С Скот пристигнахме в Санта Клара и решихме да хапнем нещо.Близо до къщата на родителите му имаше McDonald's и ние решихме да седнем там.Паркирах джипа пред заведението и слязохме от него, след това влязохме вътре и застанахме пред витрината.Скот започна да поръчва, а аз се обърнах и огледах с поглед масите.Не видях свободна, но видях нещо друго .Видях Лидия.Ягодово русите й къдрици се спускаха небрежно и красиво покрай бледото й лице и падаха на раменете й.Тя погледна за една стотна от секундата към мен и после веднага отмести погледа си, но аз я видях.

-Скот да изчезваме, бързо.- казах му тихо и настоятелно, като излязох от заведението.

Качих се в джипа и веднага след мен се настани и нищоподориращия ми приятел.

- Пич, какво стана?

- Ти сериозно ли не видя Лидия?Защото аз я видях и това не е добре.

- Какво?Тя какво прави тук?

- Ами дошла е да учи, едва ли със сестра й и с Малия са отксочили до тук, за да хапнат.- казах му и запалих джипът.

- И каво почувства, когато я видя, отново?- попита ме и аз се замислих.

- Не знам, точно.- излъгах.

Чувството беше все едно не съм я забравил.Все едно вчера сме се скарали и аз чакам да дойде денят, в който тя вече няма да ми се сърди и ще ми прости, но уви реалността е доста различна.

- Къде отиваме сега?- попитах го, защото предполагах, че е гладен.

- Да се върнем, при не...тях.- не можех да повярвам, какво каза той току-що.- Хайде, не стига ,че бяга от нея цяло лято, а и сега се оказа че ще сте заедно още пет години.Цяло лято,Стайлс.Пропиля го, в малката си стаичка, не излезе навън, само и само, за да не я видиш.И какво излезе?- засмя се.- Още пет години, явно съдбата не си играе,а?

- Или прави точно това, играе си.

Натиснах газта по-силно и на завоя завих.

Не вярвам, че му се вързах на акъла, да се върнем.Спрях джипа на същото място, където беше и преди десет минути.Влязохме в заведението, но момичетата ги нямаше.Донякаде се зарадвах, но и малко се разочаровах.

*Гл.Т.На Лидия *
Тръгнахме си след момчетата.Не знам, защо така си тръгнаха, сигурно заради нас.

Влязох в апартамента и отидох в стаята си.Легнах на леглото, протегнах се и взех  телефона си и след това станах да взема слушалките си.Пуснах си тиха музика и затворих очите си.
Исках да заспя, но не можех, нещо ме човъркаше.

То беше...Дали Стайлс има все още чувства към мен, защото аз нямам и той би страдал.Какви глупости само си мисля, та аз сигурно няма да го засека вече.

Part of Love *stydia*Where stories live. Discover now