Part of Love *stydia*

24. "Късметлии."

Избутах го.

- Какво си мислиш, че правиш? - развиках се.

- Моля?

- Току-що ме видя да се карам с гаджето си.

- Ти ме целуна първа.- извика той.

- Забрави за това и не казвай на никой.Аз какво си мисля, че правя.Мили боже та аз обичам Стайлс, защо развалям всичко.- свлякох се на земята и се разпаках.

Със всяка изплакана сълза ми ставаще все по-зле.

- Лидия, не плачи.Аз няма да кажа на никой обещавам ти.- каза той и хвана лицето ми с ръцете си.- Вече е забравено.

- Благодаря ти.Аз съжелявам, но по- добре да не излизаме днес.Трябва да говоря с приятеля си.- казах аз, все още плачейки.

- Добре, разбирам е аз ще тръгвам, защото ще изтърва обедния автобус, а инъче трябва да чакам до вечерта.- каза и тръгна.

Аз станах, поизтупах се и се качих в колата.Твърде уморена съм, ще говоря със Стайлс довечера.

Седнах на дивана и си пуснах телевизия.Даваха новините, загледах се.Говореха за катастрофа станала току-що в района на училището ми.Дадоха снимка на колата, не ми беше позната, но беше станало точно на паркинга където бяхме с Фин.Добре, че не сме били още там.
Смених канала, защото веднага се сетих за катастрофата на Стайлс и отново започнах са рева.Спомних си всички наши моменти, а сега всичко се разпадаше.

*Гл.Т.На Стайлс*

Гледах новините, даваха нещо за някаква катастрофа в училище.
Колата не ми беше позната, но там оставих Лидия след училище.

Беше ми скучно в нас, а и бях сам.Когато съм сам, постоянно мисля за нещо.
Реших да отида в шерифството при татко и да му помогна с нещо.
Преоблякох се и се качих в джипа.Потеглих към шерифството, имах доста път, защото то не е много близо,но пристигнах.Качих се в кабкнета на татко, за да го видя.

- Здравей, може ли да вляза?- попитах, седейки на вратата.

- Влизай синко, имам малко работа.

- Върху катастрофата ли?- попитах.

- Да, преглеждам записите на камерите от училището, за да видим какво по-точно се е случило.Вече ги гледам за трети път и нямаме нищо срещу шофьора освен 1 промил алкохол.- разказа ми татко.- Не знам, обаче тези двамата са си тръгнали навреме, инъче сигурно жертвите са щели да бъдат повече.

- Кои двама, дай да видя?- отидох и надникнах в лаптопа.

Видяхна записите Лидия и онова копеле с което говореше днес.Стояха и после се целунаха.Два пъти.Не можех да го гледам и просто си тръгнах от там.
Запалих колата и тръгнах към гората, когато стигнах слязох от джипа и отидох на едни скали.
От там се виждаше целият град, беше успокояващо и красиво.

Какво се случваше?Всичко беше нормално, защо й е той.Не ме ли обича?Нямам никакво представа какво да правя сега.Да говоря ли с нея?Предпочитам засега да страня от нея, не мога да съм с нея след като знам за това.Трябва да се обадя на Скот или направо ще отида до тях.

Хало.Това е новата глава.Надявам се да ви е харесала.Коментирайте с мнението си и нда.Обичам ви ❤❤❤😍😍