Part of Love *stydia*

17.Алисън.

Събудих се без аларма и станах доста лесно.Оправих се за училище и отидох да събудя сестра си.

- Ставай, ще закъснеем за училище.

- Не ми се ходи на даскало.- хвана другата възглавница и я сложи върху главата си.

- Първо, казва се училище, а не даскало и второ, ставай.- извиках и тя скочи.

- Първо не ми пука и ето станах.

Тя стана от леглото, оправи го и влезе в банята, а аз слязох в кухнята.

- Добро утро, мамо, татко.

- Добро утро.- каза мама.

- Как спа, дъще?- попита татко.

- Сънувах Стайлс.Добре.- казах и се усмихнах самодоволно.

- Внимавай с това момче.- татко ме гледаше със сериозен поглед.

Извъртях очи и седнах на масата.

- Кораа, слизай да закусиш.- провикна се мама.
Кора слезе като някой трактор по стълбите и седна да закусва.

Наядох се и се качих да си взема чантата.Излязох от нас и се качих в колата.Кора дойде и почука на прозореца, а аз го отворих.

- Лидия слизай.Аз ще карам.

- Не няма.

- Хайде де.

- Оф, добре.- слязох от колата и се качих от другата страна.

Тя запали колата и скоро вече бяхме пред училище.
Видях Стайлс и изтичах при него да го прегърна.

- Здравей, скъпи.

- Хеей.- отвърна той и потърка носът си в моя.

- Хайде някой от двамата влюбени да ми каже какъв час имам.- сестра ми не си знаеше програмата.

- Отиди и виж на таблото.- каза й Стайлс като го посочи.

- Ние отиваме в час.- казах на сестра си и двамата тръгнахме.

Както винаги скучен час.

*От гледна точка на Кора*

Сестра ми и гаджето й тръгнаха към кабинета в който имаха час, а аз отидох до таблото.
Пред него имаше едно момиче с черна коса и бяла кожа.Изглеждаше изгубена като мен.

- Какъв час имаш?- попитах.

- Амии...- движеше пръста си по таблото и после го спря на едно място.- Биология.Ти?

Огледах таблото.

- И аз.- имахме еднакъв час.- Аз съм Кора.- казах и й подадох ръка.