Part of Love *stydia*

23. "Фин."

Събудих се и видях, че съм в стаята си.Как се бях озовала там?Кира не може да ме пренесе до стаята.
На вратата се почука.

- Да.- казах аз.

В стаята влезе Стайлс и седна на леглото с гръб към мен.

- Какво правиш тук?- попитах.

- Защо беше циркът по телефона?- попита ме той.

- Какъв цирк?- не помнех почти нищо.

- Лидия, не може просто да се напиеш и да ме разиграваш по телефона, а после да се изкарваш невинна, защото си била пияна и не помниш.- говореше той, с дрезгав и спокоен глас.

- Стайлс, извинявай, но наистина не помня какво е ставало.- казах.

- За Бога, как искаш да помниш като си била пияна като кирка?- разкещя се и излезе от стаята.

Какво е станало толкова.Дали Кира ще помни?Звъннах и, за да я попитам, но даваше заето.Станах от леглото, но се строполих на земята, защото главата ме заболя страшно много, беше все едно някой ме пробожка с нож.

Слязох в кухнята и изпих едно хапче за глава.За щастие след около половин час вече ми мина.
Качих се в стаята си, за да се оправя за училище, така и направих.

Качих се в колата и потеглих.Не след дълго бях пред училището.
Влязох в час и седнах до Кира.Стайлс дори не ме поглеждаше.

Написах на едно листче:

Кира, какво се е случило снощи?

Подадох и го и тя го взе.Прочете го и ми даде друго, на което пишеше:

Ще говорим в столовата, след часа.

Обърнах се към нея и кимнах.

След часа отидохме в столовата и аз и Кира седнахме, заедно.

- Е какво се е случило, защото ми се губи, а Стайлс дори не ме поглежда.- попитах рязко.

- Казах ти едно нещо и ти звънна на Стайлс и започна да го питаш тъпотии по телефона.- каза Кира.

- По-подробно моля.- помолих.

- Офф, обещай да не казваш на Стайлс.

- Обещавам.- казах.

- Стайлс нали имаше тайна от теб?

- Да и?

- Тя е, че преди беше с Алисън, дори и Скот не знаеше.Не искаше да ти каже, защото го беше страх от това как ще реагираш.

- Моля?- щом не знае дали да ми каже тази дреболия, си представям колко тайни още има.

- Да, и ти му звънна и започна да го питаш защо крие от теб и защо те лъже.После го попита дали те обича и той каза да, но ти каза, че не ти звучи убедително.

- Трябва да му се извиня нали?- осъзнавах грешката си.

- Да.

Станах и отидох да го потърся, но по пътя се натъкнах на познато лице, явно и то ме позна.

- Здравей, Лидия.Не знаех, че учиш тук.- каза той, момчето с което се срещнах в мола.

- Здравей, ъм...- запецнах, защото не знаех името му.

- Фин, не успях да ти се представя, в мола.- каза той.

- Фин, хубаво име.- казах аз.- Ще се видим после.- казах и тръгнах по коридора, но отново гласът му ме спря.

- Лидия?Чудех се дали искаш да излезем след училище?Нов съм и нямам много приятели.Може да се опознаем.- попита ме той.

- Да става, чакай ме след часовете.- казах и тръгнах да търся Стайлс.

Огледах коридорите, но не го видях никъде и се отказах.
Часовете минаха бързо и след тях излязох да чакам Фин навън.
Той дойде бързо.

- Е ще тръгваме ли?- попита ме той, но в същото време Стайлс излезе от училището.

- Изчакай за секунда.- казах и отидох при Стайлс, кой вече бе до джипа си.- Стайлс, чакай може ли да поговорим?

- Не си ли заета, да си уреждаш срещи?- попита ме риторично той и се качи в джипа си.
Запали и потегли напред, а Фин дойде при мен.

- Ще те разбера, ако искаш да отмениш срещата или нещо...- прекъснах го, с целувка.

Какво направих?Защо го целунах?Сама усложнявах нещата.

- Какво беше това?- попита ме той.

- Аз, не знам.Съжеляв...- докато се изкажа той отново ме целуна.

На снимката е Фин.

Хало, това е новата глава.Надявам се да ви е харесала.Коментирайте с мнението си и нда.Обичам ви, чао. ❤❤❤😍😍