Part of Love *stydia*

15. ,,Живи и здрави. "

Събудих се от алармата в 7:30.Не ми се ставаше от леглото, но трябваше.Стайлс щеше да дойде скоро.Най-сетне се надигнах от леглото и влязох в банята.Правих каквото правя всяка сутрин, а после застанах като дърво пред гардероба.Висях и оглеждах многото дрехи стоях доста време, че вече пусках корени.Накрая си избрах тесни дънки скъсани на коленете и червен пуловер, под който сложих бяла риза.

Не бях гладна и не ядох.Слязох в хола, седнах на дивана и си пуснах телевизора, но не даваха нищо интересно освен новини, накрая оставих новините на първия канал и се загледах в телефона си.Точно проверявах известията си във фейсбук, когато чух по телевизията да говорят за самолет, който се е разбил в скали.

Новините: Преди броени минути, самолетът който превозваше пътниците от Лас Вегас за Бйикън Хилс, Калифорния, е изгубил контрол и се е разбил в скалите при крайбрежието на Лос Анджелис, на борда са били общо 189 пътници.Няма оцелели.

Усетих как сълзите се стичат по лицето ми.Та това беше самолетът с който се връщаха нашите и сестра ми.Не.Не може.Трябва веднага да разбера какво е станало. Трябва да отида на летището.

Точно в този момент на врата се звънна.Това беше Стайлс.Избърсах сълзите си и грабнах чантата си.Обух си обувките набързо и отворих вратата.Подхвърлих му ключовете за гаража ни.

- Моята кола е по-бърза.Ти караш.-казах и му посочих гаража, за да го отвори и да изкара колата.

Той го отвори и заедно с гаража се отвори и остата му.Там беше Богатито което нашите ми подариха за рождения ми ден.Той ме погледна и после се качи в колата, изкара я и аз затворих гаража , а после седнах до него.Той ме погледна странно и въпросително.

-Карай към летището!Колкото можеш по-бързо.- казах и той даде газ до дупка.

*****

Мълчахме малко, но той не се сдържа.

- Ще ми кажеш ли какво е станало?

- Самолетът с който пътуваха родителите ми и сестра ми се е разбил.- казах и отново започках да рева като магаре.

- Какво?Сигyрна ли си? Как научи това?

- От новините.Там съобщиха.- Стайлс ме погледна и явно се ядоса, защото натисна гaзта колкото се може по силно.Все едно летяхме.Май започвам да харесвам тази кола.Жалко, че ако катастрофата се окаже истина ще трябва да я изгоря.

След около 2 минути вече бяхме на летището, а аз веднага се затичах към една жена в униформа, за да я попитам.Точно тогава телефонът ми звънна.
Мама?Мама ми звъни.Веднага вдигнах.

-Ало, мамо?

- Къде си?Каза, че ще ни чакаш на летището, да не си се оспала?

- На летището съм.- казах и веднага се усмихнах до уши.

- Добре чакай ни до багажите.Чао.

- Чао.- все още с усмивка на лицето се запътих към Стайлс, който беше с гръб към мен.Хванах го за рамото и го обънаб към мен.Целунах го и го прегърнах, а той ме вдигна леко във въздуха.

-Нещо ново?- попита той и се засмя и отново ме целуна.

- Те са добре, Стайлс.Живи и здрави.- казах и го прегърнах силно.- Хайде да вървим.

Стигнахме до мястото на което трябваше да ги чакаме.А след малко те се зададоха.Веднага отидох и ги прегърнах.

- По новините казаха че самолетът с вашият полет се е разбил.Но как...-Бах прекъсната от татко.

- Попитай сестра си.

- Ами аз не успях да си намеря зарядното и така изтървахме полета, но взехме следващия.- каза сестра ми.

- Толкова се радвам.

- О, мила с кого си тук.-попита мама и гледаше към Стайлс.

- Това е Стайлс.Моят пр...ъм.. Моето гадже.- казах и хванах ръката му.

- Гадже хъмм.Приятно ми е, можеш да не наричаш Натали.

- И на мен ми е приятно.- каза супер засрамено той.

- Аз съм Джеф.- каза татко и го потупа по рамото.

- Кора.А ти си... сладък, доста сладък.Точно като за сестра ми.- каза тя и му намигна.

Те си взеха багажа и тръгнахме към колата.

- Аз карам този път.- прошепнах на Стайлс.

Той се усмихна и ми подаде ключовете.

Здравейте, постарах се да е по- дълга и да я пусна възможно най-скоро.Обещавам, че следващата ще я кача утре.Надявам се да ви е харесала и ще ви благодаря много ако споделите мнението си.Обичам ви. ❤❤❤