Part of Love *stydia*

12. ,,Чух те. "

*гледна точка на Стайлс*

Събудих се, а до леглото, стоеше прав баща ми и говореше по телефона.

- Не няма да мога... Не разбрахте ли, че няма да успея...Синът ми е в болница.....Не няма кой да го надглежда...но...добре ще измисля нещо.

Той затвори телефона и се обърна към мен.

- Какво стана?- попитах го.

- Трябва да изляза от града по работа, но не мога, няма кой да е при теб да ти помага, а после казаха, че е много важно и значката ми зависи от това.- каза татко ядосан.

- Мога да се оправя, татко.Трябва да отидеш, а и нали Скот ще ме вижда.

- Прав си, но той не може да е 24 часа при теб.

-А и не трябва, състоянието ми не е толкова зле.- казах аз на татко.

- Добре, но разчитам на Скот.

Татко седна на стола и звънна по телефона, стана и излезе за да говори.

Не след дълго дойде един висок мъж, чернокож, и се представи за лекарят, който не успя да дойде вчера.

- Стилински?Стайлс Стилински?-попита докторът.

- Аз съм.- отговорих.

В това време дойде и баща ми.

- Кой забога би кръстил детето си Стайлс Стилински?

- Аз.-каза татко, а лекарят се обърна към него.-Той не се казва Стайлс, само иска да му викат така.

-Добре Стайлс, ще минеш профилактичен преглед и смяна на гипса на ръката ти.- каза докторът, а аз само кимнах.

Така и ми направиха прегледа и ми смениха гипса.И след това вече можех да се прибера в нас.Татко ме закара до вкъщи, а след това си взе малко багаж и тръгна за командировката си.Беше ми казал да звънна на Скот да дойде и така и направих. Набрах Скот, и не след дълго той вдигна.

- Искаш ли да дойдеш у нас?- попитах.

- Много, но няма да мога, съжалявам Стайлс.

- Няма проблем, просто исках да има някой при мен.- казах.

- Мисля, че ще намеря някой.

- Кой?Ало, Скот?- той вече бе затворил.

Седнах на бюрото си и се заиграх на лаптопа.После написах едно домашно и пак играх.След около почти половин час на вратата се звънна.