Part of Love *stydia*

26. "Искам всичко да е супер."

Имах странно чувство в стомаха.Беше все едно някой ме удря с бухалка в корема, а след това ме наръгва с малко джобно ножче.Не знам как да го нарека освен, болезнено.Чувствах се тъпо, защото животът ми сега беше нещо като статус във фейсбук. Безсмислен.

Единствено исках да си легна и да заспя, жалкото беше, че не исках да се събудя.Не и като знам, че на сутринта тя няма да е с мен, не и като знам, че тя може да намери утеха в някой друг.

След цялото стоене и мислене реших да заспивам.Легнах си и така се унесох в съня си.

*Гл.Т.На Лидия*

Все още не проумявах какво се случи преди час.Стайлс от къде е разбрал?Аз наистина не исках да се случва това, не исках да правя тази грешка.Обичам го страшно много, не мога да дишам без него.Той запълваше цялото ми сърце, а сега все едно го няма.И все още мисля, че трябва да поговорим, но той сигурно не иска да ме вижда.И аз не искам да го виждам.Не мога да го гледам, далеч от мен, когато не е мой, защото ще боли.

/Два месеца по-късно/

Не мога да повярвам, че днес е завършването ми.Последният ден от ученическите ми години.
Днес щяха да ни дават дипломите в двора на училището, аз и Кира бяхме огарнизатори.

- Момчета искам всичко да е перфектно.А сега сложете дясната колона тук.- виках на момчетата от съседния клас, които ни помагаха.

- Не се разпореждай толкова, Лидс.- каза Фин, който стоеше зад мен.

- Хей.Би ли дръпнал завесите от ето там.- казах.

- Накарай ме.- каза той и аз отидох и леко го целунах.

- Хайде сега по-бързо, защото нямаме време.

Да ние с Фин сме заедно от около месец.След раздялата със Стайлс, намерих утеха при него, но не го чувствам като Стайлс, аз все още го обичам и не съм го забравила толкова лесно.До колкото той.Ами Стайлс не ме поглежда, избягва ме.Когато кажа нещо никога не е съгласен.А откакто разбра за мен и Фин съм го видяла точно два пъти.Избягва ме напълно.

- Лидия, Скот е изгубил флашката с музиката.- каза Кира.

- Какво?Сега какво ще правим?- съвсем ще изперкам.- Трябва да намери флашката до половин час.Офф всичко ще се съсипе.

-Лидия не се притеснявай толкова.Сега ще отида до нас и ще запиша нови песни на моята флашка.- каза ми Кира.

-Просто искам да е супер.- казах и седнах на едната колона.

- Лидс би ли станала?Трябва да я занесем на сцената.- попита ме Франк, едно от момчетата.

- О да, ставам.

****

- Стайлс Стилински.Заповядай да ти връчим дипломата.

Той стана от мястото си и се качи на сцената.Каза благодая на г-жата която му връчваше наградата и се върна отново на мястото си.

Казаха имената на няколко ученика и после стигнаха до това на Кира.
Тя излезе и всички пляскахме.

- Лидия Мартин.

Сърцето ми се разтуптя.Качих се бързо на сцената и взех дипломата, всички пляскаха.Огледах се от сцената, дори и Стайлс ръкопляскаше, стана ми много хубаво.
Слязох от сцената и седнах на мястото си.

След като минаха всички, Фин ме дръпна настрани.

- Ела с мен до едно място.- каза, дърпайки ме на някъде.

- Къде ме водиш?- попитах усмихната до уши.

- Изненада е.

Стигнахме до някакви изоставени складове.Честно казано не беше много приятно.Беше мръсно, празно и миризма можеше да те убие.Влязохме в един от складовете и изведнъж Фин изчезна.

- Фин?- провикнах се и се чу само ехото от гласа ми.

Усетих една ръка на кръста ми и с другата ръка някой запуши устата ми с някакъв парцал.Докато се осъзная изпаднах в безсъзнание.

Хейо, новата глава.Ппц трябваше да я кача вчера, но не успях.Коментирайте и гласувайте, ако глава ви е харесала и е била интересна.
Напомням, че до края на първия сезон остават 3 глави и да

А и дайте едно мнение за новата корица на книгата. Обичам ви. 😍😍❤❤❤😍🔝😍❤