Part of Love *stydia*

19."Ти си ми гадже, не монахиня."

Събудих се и грабнах телефона си, за да видя дали има нещо ново около Арджънт.Имах съобщение от Стайлс.

"Чакам те."

Станах от леглото слязох долу, отворих вратата и го видях.Беше заспал в джипа с главата нагоре.Засмях се и отидох до джипа, протегнах се през прозореца и натиснах клаксона.Стайлс подскочи и си удари носа във вратата отстрани.

- Защо си по пижама?- попита и ме огледа.

- Току що станах.А ти защо ме чакаш и от кога,че си заспал.-попитах.

- Към 6:30 дойдох.- Сега беше 7:45.Чакал ме е повече от час.Честно казано никое от старите ми гаджета не ме е чакало сутринта.

- Обичам те.- казах и се протегнах да го целуна.- А сега слизай и ела в нас да се оправя за училище.

- Не ще те изчакам тук ти трябва да се преобличаш.- каза той.

- Стайлс, аз твое гадже ли съм или монахиня?- попитах и скръстих ръце, а той се засмя и слезе от колата.

- Какво ти обичам толкова много?- хвана ме за двете ръце и започна да ме целува по връта.

Качихме се в стаята ми, нашите още спяха, но Кора беше будна.
Стайлс стоеше на леглото, а аз влязох в банята набързо.Излязох и застанах пред гардероба, взех двете рокли, между които се двоумях коя да облека.

- Коя да облека?- попитах Стайлс.

- Розовата.- каза.

- Добре, значи синята.- засмях се и хвърлих розовата върху него.- Обърни се да се преоблека.

Съблякох пижамата и останах само по бельо ии естествено, че той ме погледна.Сложих роклята набързо и си взех чантата.

- Толкова ли не можа да се сдържиш няколко секунди без да погледнеш?- попитах.

- Ти си ми гадже, не монахиня.- каза той и се засмя.

Оставих чантата си и отидох при него и го целунах, а той ме придърпа към себе си, така че аз седнах в него.Започнахме да се целуваме и да се докосваме.Чух почукване по вратата.

- Гола съм не влизай.- казах, с надеждата да се махне.

- Добре.- беше сестра ми.

- Не ме чакай.Тръгвай.- извиках.

- Добре, Стайлс ще я закараш ли?- видяла е джипа му.

Той ме погледна, за да му дам знак какво да направи.Аз му кимнах, за да отговори.

- Да.- каза той.

- Добре, чао.Ще взема колата,защото ще мина да взема Алисън.- при тези нейни думи със Стайлс се поледнахме.И двамата побегнахме към нея и точно когато излязохме навън тя тръгна с колата.

Качихме се в джипа на Стайлс и тръгнахме след нея.Отидохме почти извън града, когато сестра ми спря пред една сграда.Не след дълго от нея излезе едно момиче с черна коса, стройно и слабо.

- Това е Алисън.- каза Стайлс.- Но изглежда различно.
Само го погкеднах и после пак се загледах в нея.Иглеждаше много приятна.По едно време тя се спря и погледна към нас.По-точно се загледа в Стайлс.Беше уплашена и притеснена.После се качи в колата при сестра ми и потеглиха.

И ние тръгнахме, но не след тях.

- Скъпи, тя не ми изглежда такава каквато я описвате.- казах.

- И на мен.- каза той и после хвана едната ми ръка, а с другата държеше волана.Стигнахме до училище и веднага отидохме при Скот и Кира да им разкажем за случилото се.

Здравейте.Това е новата глава, надявам се да ви хареса.Изкажете мненията си в коментарите.СТРАШНО МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКИ ЧЕТЕНИЯ И ВОТА КОЙТО ДАВАТЕ ЗА МОЯТА ИСТОРИЯ.😍😍😭😭😭😍🙌
Та мисля, че сте разбрали за инцидента на Дилън.Не можем да направим нищо повече освен да му пожелаем бързо оправяне.Обичаме те Дилън. 😘😘😍😍❤❤
#GetWellSoonDylan ❤