Part of Love *stydia*

13. Върнала се е.

Стоях срещу него и гледах ту надолу ту към него и все още не знаех какво да му кажа.

- Лидия? И на мен ми беше трудно да ти го кажа, но имах нужда да знаеш.

Все още мълчах без думи, но накрая реших да му кажа нещо.

- Харесвам те, но наистина нямам думи не знам какво да ти кажа, не знам какво да направя и ни най-малко знам какво ще правя.

Той се приближи до мен.

- Ти...ти искаш ли да бъдем заедно?- попита той.

Настръхнах, бях щастлива, но и объркана.Радвах се, знаех как да отговоря.

- Да.- отговорих като го целунах.Аз бях влюбена и току що той ми каза, ме има същите чувства към мен.

Беше невероятно чувство.Това да си с човека който те прави най-щастлива и ти знаеш, че го правиш щастлив.

Отделихме устните си и се прегърнахме.Стояхме малко така и аз видях една снимка на едно малко дете и една жена.

- Стайлс?

- Да.

Станах от мястото си и взех снимката.

- Това ти ли си?- попитах и се усмихнах.

- Да аз съм.Това е много стара снимка.- отговори той и я дръпна от ръцете ми.

Но не след дълго аз отново си я върнах в ръцете.

- Много си сладък на нея.А кой е това?- попитах като посочих жената на снимката.

- Това е майка ми.Тя почина когато бях на 10.- очите му се насълзиха при тези думи.

- Съжалявам, много.

- Не съжалявай, не си виновна.

- Не трябваше да те питам, извинявай.- гледах го в очите.Той щеше да се разплаче, явно му е много тежко.- Хей,Хей,Хей...Не се натъжавай, моля те.

Придърпах го към себе си и го прегърнах.
На вратата се звънна и аз станах, за да отворя.
Бяха Скот и Кира и изглеждаха доста напрегнати.

Без да поздрави Скот се размина с мен и отиде бързо при Стайлс.

- Имам лоша новина.- каза той и ние с Кира изтичахме при тях.

- Какво е станало?- попита Стайлс и надигна глава към Скот.

- Алисън.Върнала се е в Бийкън Хилс.

При тези думи Стайлс веднага скочи от дивана.

- Какво? Сигурен ли си?Как разбра.

- С Кира идвахме насам и на светофара точно до нас беше спрял баща й с колата си, а до него стоеше тя.Отзад колата беше пълна с кашони.Сигурно ще се нанасят тук.

- Дано не.- каза Стайлс.

Коя беше тази Алисън и защо всички се притесняваха толкова от нея.

- Коя е тази Алисън?- попитах, като гледах право в най- притеснения човек в стаята.- Стайлс? Какво не ми казвате?

- Ами...Тя е...Ъм- Скот започна да ми казва, но беше прекъснат от Кира.

- Тя е бившата на Скот.- каза тя с лека тъга в очите.

- Е защо толкова се притеснихте всички, че се е върнала?- попитах и зачаках отговор.

- Беше ни създала много проблеми- каза Скот.

Искаше ми се да разбера какви по-точно проблеми, но разбрах, че не изявяват голямо желание да ми обясняват затова просто кимнах.

- Аз ще тръгвам.- казах и тръгнах да си взема чантата.

- Добре ще се видим после.- Стайлс дойде и ме прегърна леко.

- Чао.- казах и излязох през вратата.

*Гледна точка на Стайлс*

Лидия си тръгна.Изглеждаше объркана, но все още не можем да й кажем за Алисън.Не и докато не разберем всичко за завръщането й.

Обърнах се рязко към Скот и Кира и те ме гледаха с присвити очи и бяха скръстили ръцете си.

-Какво?- попитах.

- Вие двамата?Има ли нещо?- попита ме Кира като се усмихваше лукаво.

- Да.

- Да какво?

- Заедно сме.

- Беше време.- каза тя.

- Браво, пич супер си.- каза Скот и протегна ръка за поздрав.

- Вие момчета сте много странни.- измърмори Кира с досада, а Скот я хвана за рамото с ръка и я целуна по бузата.

- За това ни харесвате толкова много.- казах аз.

- Хаха много смешно.

И тримата избухнахме в смях.

Но все още ме притесняваше Алисън, самата мисъл за нея.
Не знам какво ще правим ако се е върнала.Едва ли се е променила.

Дали още е влюбена в мен?

Окей.Това е новата глава.Нещата са още в разгара си.Съжалявам, че не съм качвала една седмица, но наистина нямах идеи.Дано главата да ви е харесала.Изкажете мнението си относно включването на Алисън в историята, аз лично мисля, че ще стане добре.Включих я за разнообразие и за да става по-интересно.Обичам ви!,❤👌❤