Лидия Мартин.Момиче чийто живот върви по вода cе променя коренно само след едно парти.Дали ще върне отново нормалният си живот или ще остави на любовта да я води?
Защо продължавам да плача? От двадесет минути съм в тоалетните на болницата и не спирам да рева. Някой влезе.
- Лидия, ти ли си? - беше Кира. - Какво става? Защо така изчезна? Хайде излизай, Стайлс се събуди.
Какво, Стайлс се е събудил?Ако ме е чул?
Излязох от кабинката и Кира ме чакаше.
- Лидия, защо си плакала? - като се погледнах имах торбички под очите. Изглеждам ужасно.
- Ами... - и така и разказах какво се случи по-рано.
- Ооо, мила - дойде и ме прегърна - хайде сега да те оправим и да отидем при момчетата.
Даде ми малко грим да прикрия торбичките и излязохме от помещението.Отидохме в стаята на Стайлс, а той беше буден, беше добре, за което много се радвах.
- Хей.Как се чувстваш?- попитах аз.
- Добре съм, благодаря ти.- каза той, а аз се усмихнах.
Вратата се отвори и вътре влезе г-жа Маккол, майката на Скот.
- Стайлс, докторът който трябваше да ти направи изследванията, няма да може да дойде днес, за това ще постоиш по-дълго тук.Ще трябва някой да те надглежда.
- Няма нуж...- Стайлс беше прекъснат от Скот.
- Лидия ще остане, а ние ще се върнем по-късно.Нали Лидс?- каза той.
- Разбира се,че ще остана.- казах и погледнах Скот на кръв, а той ми се усмихна.
- Е ние ще тръгваме.- каза Кира и задърпа Скот навън.
Погледнах към Стайлс и той ме погледна въпросително.
- Ако ви трябва нещо,Лидия долу съм. - каза г-жа Маккол и аз кимнах.
Тя излезе от стаята и затвори вратата след себе си.Аз седнах на един стол и се загледах в пода.
- Не е нужно да стоиш тук, нали знаеш.?- каза тихо, почти измънка Стайлс.
- Напротив.Все още не си се възтановил напълно, а и се чувствам виновна.
- Защо?- попита Стайлс.
-Ами аз ти предложих да пиеш на партито, а не трябваше.
-Говориш глупости, Лидия, не си виновна аз сам си го причиних, а и не е толкова зле.
- Почини си.- казах тихо и отидох до легното, за да му смъкна възглавницата.
Лицата ни бяха почти едно до друго, усетих как нещо ме пидърпва към него, но точно в същият момент телефона ми реши да звънне, надигнах се и излязох отвън, за да говоря.Не беше интересен разговор, просто мама искаше да ме предопреди да почистя къщата преди да се върнат в неделя.
След като затворих се върнах при Стайлс и просто седнах на стола и се подпрях с една ръка.Стайлс беше легнал обърнат към мен.Усмихна ми се.
- Лидия?- каза той.
- Да.
- Благодаря ти.
- За какво?
- Че си най- добрата приятелка на света.
След като чух тези думи се усмихнах, но после се зачудих, дали наистина съм само приятелка за него. Не след дълго просто се унесох в съня си и заспах.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
****
Усетих някой да ме бута по рамото и аз отворих очи.Беше Кира.
- Лидия ставай, ще те закарам до вас.- каза тя, а аз се огледах навън вече беше тъмно.- Само по-тихо Стайлс спи.
-Добре.
Станах, взех си чантата и излязохме от стаята.Качихме се в колата на Кира и тя ме закара до нас.Отключих вратата, качих се в стаята си и се метнах на леглото с дрехите, като веднага заспах.
Тази е доста кратка, но реших да я кача по-рано, за да се реванширам за закъсненията на последните глави.Обещавам следващата да е по-дълга.Та споделете мнението си, ще се радвам да разбера какво вие мислите като цяло за историята и да.Обичам ви! <3
