Part of Love *stydia*

S02 Ch02

- Лидия, събуди се миличка, пристигнахме.

Отворих очите и си погледнах колебливо през предното стъкло на колата.Пред очите ми се разкри голяма сграда с много прозорци.Това трябваше да е мястoто където щяхме да живеем.Излязох от колата и отворих багажника й.Кора ми помогна да извадя куфара си и след това нейния.

- Момичета аз няма да се качвам, ето ви клоча за апартамента.- каза майка ни и подаде ключа на сестра ми.

- Защо не се качиш?- попитах.

- Миличка чака ме много път до Бийкън Хилс и трябва да тръгвам, вярвам, че ще се оправите.- каза на един дъх и се качи в колата.

- Чао мамо.- извикахме двете и мама ни помаха и потегли.

- Готова ли си да видим апартамента.- попитах сестра си с широка усмивка.

- Хайде бързо.- подкани ме и тръгна да бяга.

В този момент ми беше смешно как бяга, но отвътре бях притеснена.Как ще потръгне живота ми тук и с кои нови хора ще се запозная.Вече усещах как Бийкън Хилс ми липсва.
Честно казано всичко ми липсваше.Училището,домът, домашните, зимата, приятелите дори и Стайлс.
Често си мисля за него, но по скоро само се досещам за него като спомен.Но чувствата ги няма.Последният път когато го видях, усетих само леки тръпки по тялото си и нищо повече.

Бих искала да го зърна, дори и за малко, като за последно, но едва ли повече ще го видя.

Отворих вратата към апартамента и онемях.Беше невероятен, всичко беше в прозорци и мебелите от бяло полирано дърво.Беше красиво.

Оставих куфара до леглото в едната стая и започнах да подреждам нещата си.Когато свърших се преоблякох и отидох при сестра си.

- Кора трябва да отидем в колежа да подпишем онези формуляри, за които ни казаха.- казах бързо.

- Добре, да тръгваме.

Стана от дивана и взе чантата си.Излязохме от апартамента и заключихме след нас.
Качихме се в асансьора на сградата и излязохме.
Не знаехме къде се намира точно, затова хванахме такси и му казахме на къде сме се запътили.

Колежът беше уникален.Отидохме на информацията и попитахме младата руса жена, която стоеше зад бюрото.

- Здравейте, казаха ни, че трябва да попълним формуляри за първият изпит.

- Имена?- попита кратко, точно и ясно тя.

- Лидия и Кора Мартин, ние сме сестри.- каза сестра ми.

- Подпишете се тук и сте готови. Лекциите започват утре сутрин в 8 часа.- блъсна в бюрото една дебела тетратка и върху нея постави бял лист, на който пишеше имената ни.

Подписахме се и тръгнахме към някое място, където да хапнем нещо.
По пътя видяхме McDonald's и седнахме.Започнахме да си говорим за бъдещето ни тук.

Телефонът ми прозвъня, беше Малия и веднага вдигнах.

- Ало, Малия?

- Лидия, пристигнах в Санта Клара ти къде си, да се видим.

- Най-близкият McDonald's до университета.

- Идвам, чакайте ме там.

*****

- Липсваше ми.- казах и я прегърнах силно.

- И ти на мен, много.Имам да ти разказвам много.- каза ми Малия.

- Разказвай.- викна Кора и хората се обърнаха към нас.

*****

- Доста интересно лято си имала, Лидия.- каза ми тя.

- И ти също.

- Моето беше скучно.- каза сестра ми и сведе главата си.

- Е какво става със чувстватата ти към Стайлс?- попита ме приятелката ми, която стоеше точно срещу мен и щях да я удуша.

- Нищо не става.Не съм го виждала.

- Е сега ще го видиш.

- Моля?

- Отвън е.- каза и аз веднага погледнах, а отвън нямаше никого.

- Къде е?

- Шегувам се.- хилеше се като напушена.

- Малия стига не е смешно.- изхленчих като петгодишна.

Погледнах отново навън, за да се уверя.Не можеше на бъде.Не не не не.
Той какво прави наистина тук.Видях как Стайлс слиза от джипа си, който беше паркиран пред сградата в която се намирахме ние, а след него слезе и Скот.
Затворих очите си за момент и отново ги отворих, с цел да спре да ми се привижда, но не беше успешен опит.

- Все още ли сисигурна, че се шегуваш?- попитах и извъртях глава към Малия.

- Какво искаш да кажеш?

Показах й с поглед, накъде да погледне и тя се обърна.

- Мили боже, какво правят тук?- попитах.

- Както казват, Лидия.Светът е малък.

Халоо, новата глава е тук.Вече обещавам, че ще качвам често.Знам, че съм изгубила доста читатели с тази пауза, но с новата част ще си ги наваксам 😂 Тенкс, че ме чакахте толкова време.