Part of Love *stydia*

Глава 28.

Два дена.Два шибани дена.Стоя, завързана на този стол, опитвайки се да ме хранят с някаква помия.Не знаех още колко време ще ме държи тук, нито защо изобщо го прави като между мен и Стайлс вече няма нищо.Как се очаква тогава да го нарани като отвлича мен?

- Лидия яж.- викаше Фин и размахваше някаква лъжица пред мен.

Не знам как още се държи с мен по-мило от Алисън.Вече за дести път го сритвам в слабините, защотo просто ме дразни този измамник.
Само да се измъкна и тези двамата няма да видят повече бял ден.Обещавам си го.

- Ако не ядеш ще умреш от глад.

- Тогава ме убий сега.- нарочно му говорих така.

- Това е работа на Алисън.- зениците ми се разшириха при това негово изречение.- Шегувам се, тя само иска да си поиграе със Стайлс.

- Аз за какво съм й?- мисля че задавах този въпрос вече стотен път и винаги получавах един и същ отговор.

- Защото той обича теб.

*****

- Е къде е кучката?- чух супер познат глас, но не успях да се досетя

- Тук стои си без работа.- А този глас вече ми беше много познат.Алисън.

Двете момичета вървяха към мен, но не виждах много добре едното и не го разпознавах.Е поне докато не се приближи.

- Лидия добре си се подредила.

- Малия?- не можех да повярвам, че през цялото време са замисляли този план.

- Точно така, Лидия аз съм.Алисън става ли за малко да остана с нея.

- Много се разпореждаш нещо.- засмя се тя на Малия и си тръгна.

- Кучка.Целият този план твой ли е бил.Как може да има толкова долни хора като вас.Само да ме намерят, веднага ще ви тикна в затвора.- развиках се, а Малия ме гледаше различно от преди малко.

- Тихо.Тук съм да те измъкна, глупачке.

- Това някаква скрита камера ли е?- започнах да се оглеждам.-Защо ми помагаш?

- Защото обичам Стайлс и не искам той да страда, а сега той страда много.- след като каза, че го обича изпитах гадното чувство на ревност.

- Как разбра, че Алисън ме е отвлякла?- попитах.

- Помня когато мамеше всички.Била съм нейна жертва, а сега тя е моя.И знам, че завръщането й не е случайно.- каза Малия.

- Кога ще ме измъкнеш от тук?

- През ноща, когато Алисън я няма.

- Ъм не искам да ти проваля плановете, но Фин е тук през ноща.- казах й и тя ме изгледа все едно ми се присмива.

- Моля те, този глупак не може дори да си завърже връзките без Алисън.Лесна работа е.- каза.

- Да, но има телефон.Предполагам, че нейният номер му е на бързо набиране.

- Добре, явно не искаш да се измъкнеш от тук.Чакай, ти просто все още не ми вярваш нали?- попита ме тя.

- Как да ти имам доверие като дори си заплашвала живота ми и то не веднъж?- попитах ядосано.

- Виж това са били глупости, за който съжелявам.Просто ти дойде изведнъж в живота ни и стана най-добра приятелка с Кира и Скот, стана гадже със Стайлс.А аз просто изчезнах.

- Съжелявам,не знаех че съм такава натрапница.- казах тихо аз и наистина се почувствах гадно.

- Няма време за глупости, да видим как ще те измъкнем.В колко часа Алисън си тръгва от тук?

- Не знам,тук съм изгубила представа за времето.Попринцип, когато баща й и звънне.

- А този Фин цялата нощ ли е тук?

- Да.-отговорих аз.

- Окей значи няма да мине без пострадали.- каза тя и ме погледна рязко.

- Не ме гледай, не ми пука за тях.- казах аз.

Малия извади един нож и застана зад мен.

- Какво за Бога правиш?- стреснах се.

- Ще отрежа въжетата, но ще оставя малко неотрязано колкото да можеш да го скъсаш с леко дръпване на ръцете си.- усещах търкането на ножа във въжето и как леко ръцете ми се освобождават.- Готово.

❤❤❤