ГТ на Кира:
Малия ми звънна:
- Ало, Кира.
-Ало.
-Искаш ли да се срещнем?
-Да, кога?
-Айде след час, пред училище.
-Окей.
Когато пристигнах пред училище, Малия още не беше дошла.Почти винаги закъснява, минаха 5 минути и тя дойде.
Аз:Хей, защо закъсня?
Малия: Извинявай, но трудно заключих вратата, защото е счупена.
Аз: Мхм ясно.- Да беше ми много ясно, че просто не се е оправила на време.
Малия: Е, къде отиваме?
Аз: Хайде в кафенето до нас!
Малия: Окей.
Отидохме в кафенето и седнахме на една маса за двама и започнахме да си говорим.
-Е, сега ми кажи.-каза Малия
- Да ти кажа какво?
-Защо просто не ми кажеш какво се случи между Стайлс и Лидия на партито?
- Какво ти знаеш за целувката?Опс.-как можах да се изпусна така, сега Лидия ще ме намрази.
- Кира?Какво имаш предвид?Каква целувка?
- Ами, знам че Лидия ще ме мрази но Стайлс е твое гадже и имаш право да знаеш, значии ето какво стана...-разказах й всичко.И очите и се насълзиха, но бързо се стегна и зпочна да говори.
- Ще види тя, ще направя така, че да съжалява, че даже знае името му.
-Но Малия, той я е целунал, а не тя него.
- Няма значение, Кира тя все някакси го е преластила.
- Не знам, но какво ще направиш?
- Ще я изложа така, че Стайлс да се срамува, че я е целунал!
Тя беше твърдо решена да й отмъсти.Стана ми гадно за нея,но Малия е права, че тя го е преластила.
Стояхме още малко и после се прибрахме.
*на следващата сутрин* ГТ на Лидия.
Събудих се от алармата, станах от леглото и отидох до банята.Измих зъбите и лицето си и слязох да хапна нещо.Изядох една ябълка и се качих в стаята си, за да се преоблека.Оправих чантата си и се качих в колата.Стигнах до училище и влязох в час по история.Часът мина скучно както винаги, а после имах танци и трябваше да се преоблека.Влязох в съблекалнята, а там нямаше никой беше странно, защото попринцип имаше много момичета.Започнах да се преобличам.Преоблякох се и отидох в салона, танците вече бяха започнали.
- Защо закъсня, Лидия?- попита ме треньорката.
?
- Аз не знам, извинете.
Защо бяха за почнали толкова рано забога.Един час мина много бързо.Сега имахме обяд.Влязох и се огледах за празни места имаше една маса на която нямаше никой.Запътих се към нея и тъкмо се разминавах с Малия.Когато тя се блъсна в мен и обърна целият си обяд върху мен.
- Какво ти става?Какво си мислиш, че правиш, забога?-бързо й се сопнах.
- Ти сама се блъсна в мен!
- Не не съм- и я бутнах, цялата бях изцапана, а всички ни гледаха втренчено.Огледах се, хвърлих таблата си и се затичах към тоалетните.Преоблякох се и излязох.Видях как Малия идва към мен, хвана ръката ми и я стисна толкова силно.
- Какво си мислеше, Лидия? Че няма да разбера за това със Стайлс?
- Пусни ме.- ръката вече започваше да ме боли.- Пусни ме.- тя не пускаше ръката ми и тогава ги извиках по-силно-ПУСНИ МЕ!.!
- Пусни я.-беше мъжки глас идващ зад Малия.- Казах да я пуснеш!- това беше Стайлс и говореше толкова сериозно.
Малия пусна рязко ръката ми, обърна се и си тръгна.А стайлс тръгна в другата посока.
- Стайлс.- извиках по коридора.
Той се обърна.
- Благодаря ти.- казах и му се усмихнах, а той ми намигна и си тръгна.Здравейте, съжалявам, че се забавих с тази глава, но през ваканцията ще имам повече време да пиша.Съжалявам ако има правописни грешки.Надявам се да ви е харесала ❤❤❤❤
VOCÊ ESTÁ LENDO
Part of Love *stydia*
RomanceЛидия Мартин.Момиче чийто живот върви по вода cе променя коренно само след едно парти.Дали ще върне отново нормалният си живот или ще остави на любовта да я води?