Part of Love *stydia*

"Техникът"

- Синята или черната пола?- попитах вече отчаяната си сестра.

- Черната.- отговори.

- Оф не знам, не е ли по-добре синята, защото си отива много с белия потник, а черната ме прави по-слаба.- хвърлих дрехите на леглото, а след тях хвърлих себе си на него.- Или да отидем на пазар?

- Лидия, стига.Нали каза, че само ще поговорите, не отиваш на среща нали?Мен ако питаш,на Стайлс изобщо не му пука как ще си облечена.

- Просто не искам, да изглеждам зле, кое момиче не е така преди срещ...ъъм, излизане.- поправих се бързо.

- Черната пола.- каза гледайки в телефона си и после се засмя.

Облякох черната пола и белия потник.Обух кецове, за да ми е удобно и взех чантата си.Със сигурност щях да закъснея, защото беше 12:34.Качих се в асансьора и натиснах копчето за първия етаж.

Асансьорът спря рязко и се разклати, при което главата ми се замая.След, което и изгаснаха лампите и се влкючиха аварийните.За пръв път засядах, беше ужасяващо.
Уплаших се, но се усетих и просто извадих телефона си и набрах, номера от табелката, който би трябвало да е на асансьорен техник. След третия сигнал, вдигна момче, гласът му беше като на двадесет годишен.

Обясних му в кой асансьор се намирам и той ми каза, че идва.
Не спрях да гледам часовника на телефона си, знаех че вече съм закъсняла.След точно секунда чух телефона ми да звъни.Бързо го извадих от джоба си и видях, че е Стайлс.

- Ало, Лидия къде си?- попита ме спокойно.

- Стайлс, извинявай, но заседнах в асансьора, но техника каза, че идва насам.- опитах се да звуча спокойно, но май не ми се получи.

- Добре ли си?

- Да, извинявай отново.

- Идвам.- каза той и ми затвори.

В същия момент вратата се отвори, и се показа главата на едно момче.
Той беше много привлекателен, с тъмна коса и тъмни очи, но много бледа кожа.

- Между етажите си, подай си ръцете ще те издърпам.- каза с очарователна усмивка.

Подадох ръцете си и той ги хвана.Усетих ток да преминава по тялото ми и изтръпнах.
Повдигна ме и аз сложих коляното си на земята, която не беше толкова на високо.Повдигнах се с негова помощ и станах.

- Благодаря ти.- казах и му се усмихнах неловко.

- Няма защо, това е работата ми.

Ако работата му беше да привлича така момичетата, е справяше се много добре.

- Е аз ще тръгвам, надявам се да се видим отново.- казах.

- Знаеш ли, всъщност много момичета звънят без да са заседнали и лъжат, само за да отида и да ме видят.- каза и се засмя и аз с него.- Ако искаш може и ти да се обадиш някой път.

Той се зачерви.

- Лидия, добре ли си?- обърнах се и видях Стайлс,който стоеше до изхода.

- Довиждане.- казах на момчето, което остана, за да поправи асансьора.- Здравей.

- Здравей.- каза Стайлс и тръгнахме към джипа му.

Качихме се и аз се загледах в него.Започваше се.

- Как мина лятото ти?- попита ме.

- Мисля, че и двамата знаем много добре.- отговорих аз.

- Виж, аз... Съгласих се да излезем...

- За да изясним чувствата си един към друг.

- Да...Лидия аз вс...- започна и аз разбрах какво ще каже, но не можех.

- Искам да сме само приятели.- изсипах аз, а той само ме погледна с погледа '' Сигурна ли си''.

След пет минути мълчание спря колата.

- Какво става?- попитах объркано.

- Със Скот правим парти и Малия помага.- каза с усмивка. - Знам, че каза че не ти се ид...

- Ще дойда.- засмях се.

Хало.Завръщам се.Мислих, мислих и си казах - Защо тф да спирам историята, като имам толкова свободно време.Та напънах се и измислих доста глави, тази не е много дълга, за което съжалявам.

Та видяхте, че Лидия се видя с ново момче и аз дори не знам от къде ми хрумна, но не мога да избера име между тези:

- Джон

- Чарли

- Хейнс

- Камерън

Пишете в коментарите, кое име ви харесва и дайде по едно мнение. ❤❤👌🔝😘😘