Part of Love *stydia*

21. ,,Кога?''

*Гл.Т. на Лидия*

Часовете минаваха бавно, когато ги нямаше Скот и Кира.От както е започнала годината винаги сме били и четиримата заедно, което ме кара да се замисля, че до края на 12-ти клас остават около 2 месеца.И отново си мисля за бъдещето и имам толкова въпроси за него. Къде ще учат приятелите ми? Ще имам ли контакт с тях? Какво ще стане с мен и Стайлс? Единственото нещо, което знам е, че със сестра ми ще бъдем в един колеж и именно "Станфорд".

- Госпожице Мартин?- попита ме госпожата, а всички ме гледаха втренчено.

- Извинете бях се замислила.-отвърнах.

- Ако обичате, си вземете нещата и напуснете часа ми, отвън може да се замисляте колкото искате.Когато сте в час искам 100 процента от вашето внимание.- каза ядосано госпожата и ми посочи вратата.

Изнервих се и просто си взех нещата и тръгнах да излизам, когато минах покрай чина на Стайлс, той ме обара и се засмя. Направи го нарочно, за да изгонят и него.

- Стилински, моля придружете г-ца Мартин навън.- каза госпожата и двамата излязохме от стаята.

-Не беше нужно да го правиш.- казах го целунах, обичах да го целувам има толкова хубави устни, все едно са създадени за моите.

- За теб винаги. - хвана ме за ръката и излязохме отвън.

Видяхме Скот и Кира да идват и отидохме при тях.

- Домъчня ви за нас, затова се върнахте нали?- попита ги заядливо Стайлс.

- Как ли пък не.- каза Скот и удари Стайлс по рамото.

Тези двамата не бяха като най-добри приятели, бяха като братя.Винаги един до друг, каквото и да става.

- Защо не сте в час?- попита ни Кира.

- Изгониха ни.- отговорих аз.

- И двамата?- попита Скот, а аз и Стайлс само се погледнахме и се засмяхме.

****

След целият бавно изминал ден, просто си легнах и заспах.

На сутринта.

Събудих се и вкъщи нямаше никого, тези хора къде са?Погледнах часовника и разбрах, че имам точно 10 минути да започването на първия час.Влязох банята и бързо измих зъбите си и лицето си.После се облякох и бях готова в рамките на едни седем минути.Слязох долу, запалих колата и потеглих.

След малко вече стигнах и точно след слизането ми от колата, звънецът би.Влязох в час, уителя все още не беше дошъл и закъсня доста, чакахме доста, а той така и не дойде.
По едно време в стаята влезе директора.

- Здравейте, уеници.

- Здравейте.- казахме всички едновременно.

- Г-н Блейк, отсъства по здравословни причини, а негов заместник ще бъде г-жа Арджънт.- Арджънт?Това е фамилията на Алисън.

- Здравейте, деца.- през прага прекрачи жена, стройна, бледа и с червена къса коса.

- Здравейте.- поздравихме, отново всички.

Госпожата застана пред дъската и започна да преподава урока си.Докато си записвах едно малко хартиено топче ме фрасна по главата.Взех го и го разгънах.

,,Четиримата, след часа в стаята по физика.''- Стайлс.

Това пишеше.

След часа отидох до шкафчето си, за да си ставя учебниците и да си взема другите.
Тръгнах към кабинета по физика и видях, че там са само Скот и Стайлс.
Докато вървях натам чух Скот да говори на Стайлс.

- Кога, ще кажеш на Лидия?- попита го Скот, гледайки в една точка.

Приближих се за да чуя по-добре, но на не ме вдят.Не се брои за подслушване, ако говорят за теб нали?Но какво трябваше да ми казва.Той ми е гадже, мислех че нямаме тайни.

- Не знам дали изобщо ще й кажа.- след като, чух това не се сдържах и се показах на вратата, а те ме погледнаха.

- Какво трябва да ми казваш?- попитах и зачах отговор, а те двамата бяха като вцепенени.

Хало, това е новата глава, пак я качвам късно, то май вече ми стана навик.Надявам се да ви е харесала, защото мен лично, не ме радва, но чакам вашето мнение.Коментирайте, последвайте ме, добавяйте в библиотеките си, за да можете да я следите.Благодаря ви за всичките 5,5 К четения, не съм и сънувала талкова.Чао от мен, Обичам ви. <3