Part of Love *stydia*

{Искам да разбера дали си добре}

- Малия?- тя стоеше точно пред мен и ме гледаше толкова злобно, че дори не можех да я погледна в очите.

Тя започна да се приближава още и още, беше толкова близо до мен, че ми стана неудобно.

- Виж ще те предопредя за последно да стоиш на страна от Стайлс, това че сега сме разделени, не означава, че той все още не иска да е с мен.-присви очи и стисна зъби.

- Като се има предвид, че той те заряза, мисля че означава точно това.- отговорих й.

- Послушай ме инъче ще става все по-зле за теб и твойте приятели.- това нейно ,,предопреждение'' ми прозвуча повече като заплаха.

- И какво ще направиш?- попитах доста уверено, но няма да лъжа, че бях доста уплашена, защото не познавам Малия и не знам на какво е способна.

- Спри да общуваш със Стайлс и няма да разбереш и повярвай ми, не искаш.- а това вече прозвоча доста страшно.Малия се обърна и тръгна по коридора, аз стоях и я гледах докато не изчезна от погледа ми.

Май наистина не трябва да общувам със Стайлс, за да предпазя приятелите си е по-добре да го отбягвям.Ами мачът днес?Какво ще си помисли той?Ще се почувства зле.Но трябва да не се занимавам повече с него.Хванах бавно бравата на вратата и я отворих.Влязох и седнах на мястото си, което е до Стайлс.Той още не беше влязал в час, както и половината клас.По едно време учениците започнаха да влизат в стаята и да сядат на местата си.След малко дойде и Стайлс, седна на празното място до мен.Погледна ме и ми се усмихна.

- Здравей.- той ме поздрави, а аз не знам какво да направя.

Усмихнах се леко и вдигнах вежди, но не казах нищо.Той ме изгледа така все едно знае всяко нещо което се случи между мен и Малия по-рано.Честно казано не знам дали ще мога да не общувам повече с момчето, което харесвам.Та той тъкмо започна да общува с мен, но знае ли човек какво може да направи онази Малия.Докъто се бях замислила изведнъж чух името си.

- Госпожице Мартин?-госпожата повтори името ми няколко пъти, и накрая се ядоса и блъсна с учебника  в чина ми.- Лидияяя?

Целият клас гледаше към мен.Разтърках очите си.И погледнах госпожата.

- Извинете.- казах и наведох глава.

****

След часа тръгнах съм шкафчето си тичайки.

- Лидия?Лидия?
Чувах някой да вика името ми по коридора.Спрях,обърнах се и видях някой да идва към мен с бърза походка.Познайте кой беше?Стайлс.Аз се опитвам да го избягвам, а той сам идва при мен.

- Лидия добре ли си?Какво ти имаше в часа?- личеше си, че беше разтревожен.
Гледах го и усетих как всеки момент ще се разплача.Усещах как очите ми се насълзяват, а Стайлс говореше нещо.Дори не го чувах, беше....ъм беше нещо като паник атака.Но не мисля, че беше точно така.Избутах Стайлс и се затичах към тоалетните.
Вече напълно бях ревнала, влязох в едната тоалетна и я заключих.Някой почука.

- Лидия ти ли си?- беше Кира, познах гласа й.
Отворих вратата излязох и веднага я прегърнах.Сега имах нужда от нея, имах нужда от най-добрата си приятелка.

*Гледна точка на Стайлс*

Мисля, че Лидия ме отбягва или й има нещо, но не иска да ми каже.
Днес дори не ме поздрави, а когато и я питах дали е добре се разплака и избяга.
Когато свършихме училище излязох и се спрях до входа чакайки да видя дали Лидия ще излезе, а и да и напомня за мача.Чаках докато не излезе и последният учител и така и не я видях. Написах й няколко съобщения, но тя не отговори.

* Гледна точка на Лидия*
Прибрах се вкъщи и се качих в стаята си, о бях забравила, че нашите си идват след два дни.Взех телефона си, а на него имаше около 10 непрочетени съобщения.

"Как си?Искам да разбера дали си добре? "- Стайлс

"Да се разберем за мача?Ще те взема в 17 часа." - Стайлс

"Как си?Да се видим?"- Кира.

"Хей, Кира ми каза какво се е случило.Добре ли си?"- Скот.

"Миличка, надявам се, че не си забравила че се връщаме в неделя."- Мама.

"Лидия би ли ми звъннала?И да не забравиш в 17 часа ще те взема."- Стайлс.

Вече беше почти време за мача, но аз няма да отида.Не мога.Застанах на прозореца и видях как Стайлс спря джипа си пред къщата ми.Чакаше, но аз не излязох, след около 15 минути слезе от колата и дойде до вратата.Звънна и аз чух звънеца, по- добре е да не отварям.Стоях до вратата, а той беше отвън и натискаше копчето на звънеца.Стоях и си мислех.Какво може да направи тази Малия, защо да игнорирам човека когото харесвам заради нея.

****

По едно време чух стъпки.Стайлс си тръгваше, но аз не можех да го оставя така.Отворих врата, а той се обърна към мен.Спрях на едно място и след това се затичах към него и го прегърнах, а той не се отдръпна и уви ръцете си около мен.Усетих нашето приятелство, нашата любов.

Благодаря ви, за 700-те преглеждания на историята ми.Мерси за положителните коментари.Надявам се тази глава да ви е харесала, ще се радвам да споделите мненията си в коментарите. ❤❤❤И съжалявам ако се намират правописни грешки. ❤👌