Part of Love *stydia*

Камерън.

Отидохме в къщата на Скот, която не бе далеч.Слязох от джипа и изчаках Стайлс да го заключи и да влезем заедно.Без да позвъни на вратата той просто хвана бравата и я отвори.Задръша я, за да вляза аз и я затвори след мен.

- Значи ще правите купон? - казах аз на Малия и Скот, които все още не ме забелязваха.

- Здравей Лидс, значи все пак я доведе при нас. - каза Скот като дойде и ме прегърна.

- Не беше трудно.- каза Стайлс.

Двамата отидоха до масата, за да види Стайлс какъв алкохол ще има, а аз тръгнах с Малия.Тя ми подаде някакъв стек с чаши и каза да сложа по няколко до пунша и аз гo направих.Вече почти всичко беше готово, когато дойдоха около десетина души.Скот наду музиката, за да се чува от далеч къде е партито.

Аз просто си седях на един стол и наблюдавах хората как малко по малко се наливат и откачат.Не ми беше до алкохол и реших, че няма да пия.Стана ми непоносимо скучно и отидох при Малия, за да й кажа, че тръгвам.

- Лидия, защо не се забавляваш?-попита ме със силен глас тя.

- Ами аз мисля да тръгвам.

- Защо, толкова ли е скучно?

- Не, но просто аз е съм на кеф.Чао.- изръсих и тръгнах с бързи крачки към вратата.

Стигнах до входната врата и тъкмо посегнах да я отворя, когато усетих нечия ръка върху моята.За момент изтръпнах, обърнах се и почти не повярвах.Беше момчето от днес, онзи с асонсьора.Веднага отдръпнах ръката си и се почувствах неловко.

- Здравей!- каза ми той .

- Здрасти! - казах и тръгнах да излизам.

- Лидия.- обърнах се.- Лидия беше нали?

- Същата.

- Аз съм Камерън.Приятно ми е.

- И на мен ми е приятно, но ако ме извиниш ще се прибирам.- тръгнах да звъня на такси.

- Ще те откарам.-каза той.-Няма нужда да хващаш такси.

- Много мило, но ще откажа.

- Хайде де, настоявам!-помоли ми се и аз приех.

Честно казано не исках да пътувам с такси, а Камерън изглеждаше свестен.
Качих се в колата му и потеглихме.Знаех, че ще бъде неловко и ще задава въпроси, но не мислех да му отговарям.
От телефона ми излязоха няколко известия за съобщения, но не си направих труда да погледна.

- Защо не погледнеш?Може гаджето ти да се притеснява.- каза сериозно той.Защо беше сигурен, че имам гадже?

- Гадже?- попитах, като сбръчках веждите си.

- Ами момчето от днес?Много се притесни като разбра, че си заседнала.- той говореше за Стайлс.Веднага всичко нахлу в главата ми, всички спомени.

Стегни се Лидия със Стайлс сте само приятели, това което имаше, остана завинаги в миналото.Забрави го завинаги!- казах сама на себе си.

- Бившият! - натрапчиво казах.

- О, извинявам се, моя грешка.

- Няма нищо.

- Е в такъв случай, може би ще се съгласиш да излезем.?Да се опознаем.- попита ме и се усмихна.Имаше много хубава усмивка, беше някак......сладка.

- Може би.- казах и се усмихнах.

- Пазиш ли номерът ми?

- Естествено.- намигнах му.

Той спря колата и аз се огледах.В първия момент щях да го питам от къде знае къде живея, но после се сетих, че днес беше тук.

- Благодаря ти! - наведох се и го целунах по-бузата.- Чао.

- И гледай да не заседнеш.!

Слязох от колата и той само ми помаха.Прехапах устна и тръгнах да се качвам към апартамента.Пред вратата поех дъх и влязох в нас.Сестра ми си беше легнала, толкова рано??И тогава се сетих да погледна часа, напълно бях изгубила предства за времето, защото беше 3:00.
Преоблякох се и се проснах на леглото, взех телефона си и го отключих.

Имах съобщение от Стайлс.

- Лидия, къде изчезна?

- Притеснявам се, щом видиш отговори.

Започнах да пиша:

- Добре съм, Камерън ме закара до нас.

Получих отговор:

- Камерън??

- Момчето от днес с асансьора.- отговорих.

- Ахам.- долових някакво разочарование, макар и на съобщение.

Честно казано съжалявам,че Стайлс се завърна в живота ми.Ще ми е трудно да му се правя на приятелка.Не исках.По-скоро ме беше страх, да не се сближа отново с него!

Излязох от съобщенията и влязох в регистъра на обажданията и намерих номера, на който бях звъняла днес.Натиснах ,,Опции", след това ,,Запаметяване".

- Камерън.- написах и прошепнах.