Part of Love *stydia*

25."Не си длъжна."

Почуках на вратата и отвори майка му.

- Стайлс влизай, Скот е горе в стаята си.

- Благодаря.

Качих се в стаята му и влязох без да почукам.

- Какво става?- попита ме ухилен.

- Нищо, всъщност става нещо.

Той смъкна краката си от масата и се надигна леко.

- Пич какво има?- попита ме.

- Лидия.

- Какво е станало?

Разказах му всичко.Всичко което почувствах когато видях записите и всичко което чувствам сега.

- Не знам какво да правя сега.- казах.

- Говори с нея, може той да я е целунал, а тя да не е искала.- отговори той.

- Целунаха се два пъти.Не знам вече какво да мисля и какво да правя.- казах.

- Разбирам те отлично.- опита се да ме успокои той, а аз просто се засмях.

- Какво пък разбираш ти.

- Нищо, но съм до теб брато няма да се оставя.- прегърнахме се и след това аз си тръгнах.

Не ми се прибираше у дома, затова отидох в парка и просто стоях на една пейка и си. Мислех за Лидия и си задавах куп въпроси.

Обичала ли ме е?
Защо с него?
Не й ли бях достатъчен?

Знам, че и аз съм правил тъпотии докато сме заедно, но не съм й изневерявал.Дори не съм си и го помислял.

Защо ли си задах тези въпроси?Защо ги задавах на мен, като трябва да ги задам на друг човек.Защо виня себе си.
И всичко водеше до това просто да говоря с нея.

Взех телефона си, за да й звънна и видях, че тя ме е търсила около двадесет пъти.
Набрах номера й и не след дълго тя вдигна.

- Стайлс?Защо не ми вдигаш?- попита ме веднага.

- Телефонът ми е бил на без звук.

- Ясно.

- Лидия, може ли да дойда искам да поговорим за малко.

- Да, аз съм в нас ела.

- Добре.- казах и затворих телефона.

Тръгнах към Лидия и през целия път си мислех какво да й кажа и как да й го кажа.Планирах го в ума си, но пристигнах и просто написнах копчето на звънеца.
Чух стъпки и врата се отвори.

- Хей, влизай.- каза Лидия.

- Не, няма да те бавя.Аз исках само да те попитам...- и тук вече страхът ме обвзе изцяло.

- Да ме попиташ какво?- утех и притеснението в нея.

Събрах куража и я попитах.

- Хареса ли ти като го целуна?

- Стайлс за какво говориш?- пита ме тя.Бях много изнервен и вече съжалих, че дойдох.

- За целувката ти с онзи нещастник.Ти ли го целуна или той теб?

- Как разбра?

- Това не е от значение сега.- казах.

- Стайлс наистина не е това което си мислиш.- каза тя с насълзени очи.

- Знаеш ли какво, ти не си длъжна да ми даваш обяснения, та кой съм аз, че да ти искам отчет.- казах и тръгнах по улицата.

- Стайлс чакай.- това беше последното което тя каза, но аз продължих напред.

Хало, ето я новата глава.Ако ви е харесала коментирайте и гласувайте.Та какво мислите за нещата които се случват в историята? 🔝❤😍😍😘

Бтв оставете мнение за новата котица. ❤