Redemption

Chapter 11 - Hill

Adam Lambert - Ghost Town

Гледна точка на Хейдън

Намирах се в стаята на Меридит. Тя не ме караше да правя нищо , докато я гледах как слага разни масла във водата във ваната. В банята меришеше на мента с ябълка , един успокоителен аромат , а тя носеше черно наметало върху пижамата си. Цялата и стая не можеше да се сравнява с тази на долните етажи. Поне предполагам , че и те са като моята.

В нейната стая имаше елегантност и стил. По рафтовете и се разстилаха часовници , очила , които явно само тя би носила вътре , разни свещи и бижута. Неща , които не биха могли да намерят място в моята стая. Мястото главно беше заето от прилежно наредени дрехи , което не ме учудва. Имаше хамак , който ми напомняше за хамака в къщи , който е бил от дядо ми , чийто лице така и не съм виждала. Майка ми каза , че е починал преди с баща ми да са се събрали и ми се иска да знаех повече за него. За другият ми дядо само знам , че е загинал в битка , като татко.

Успя да убие толкова много хора онази вечер , но последният му дойде в повече. Само ако се бях обърнала по-рано. Само ако бях отнела живота на един убиец повече. Надявам се е страдал. Но болката на лицето му не беше по-голяма от тази на баща ми. Не е преживял нещо по- тежко от него.

Меридит ми подаде един халат и ми каза , че ще излезе , докато вляза във ваната.

Усмивката и беше топла. На стената в банята имаше картина , беше червена роза , в която беше легнало едно малко момиче. Кокалите на раменете и бяха видими , а картината пасваше толкова добре на алената стена. Съблякох се. Стана ми студено и ме втрисаше.

Докоснах водата с крайчеца на крака си и ме побиха тръпки. Вързах косата си на кок и мушнах целият си крак , издавайки ужасяващ звук. Сякаш вкарваха лед в мозъка ми , в целият ми организъм. Въпреки това стиснах зъби и влязох вътре , а устните ми започнаха да треперят , когато Меридит почука на вратата и ме попита дали съм добре.

Кимнах , сякаш щеше да ме види. Чувствах как тялото ми се предава и всеки път , когато затворех очи , виждах лица. На едно щастливо семейство. Виждах плитките на Мариса , развяващи се от среднощния вятър , виждах леката целувка на баща си върху бузата на майка си , виждах няколко чифта ръце , сплетени в едно , виждах усмивки , а накрая всичко се превърна в сълзи.