Redemption

Epilogue

Гледна точка на Хари

Обсег и Провидение бяха в миналото. Обсег беше изгорена до основи, заедно със запаси, оръжия и всичко, което е съдържала тази организация. За Провидение се бяхме погрижили да бъде в пламъци и сестрата на Меган потвърди това. Всички трениращи от Провидение бяха взели всичко, което може да им е от полза, и всеки имаше свободата да прави каквото сметне за добре. Но да го прави за себе си, а не за някой друг.

Мира най-неочаквано ни беше помогнала и известно време се движи с нас, след това разделихме пътищата си, а тя продължи сама. Знаех къде ще отиде, но вече не се притеснявах за нея както когато я намерих, защото сега е силна. Изненадата, че реши да ни помогне, беше реална, и това потвърждава, че понякога получаваш помощ от човек, от когото най-малко си очаквал. Явно това му е хубавото на живота.

Дерек беше живнал и започна да говори много, което е добър индикатор. Имаше симптоми на задушаване, защото постоянно кашляше и белите му дробове не бяха в предишното си състояние, но се радвам, че е жив. Радвам се, че е до нас и внася позитивното си настроение както никой друг.

Кристъл сама си знаеше как преживява загубата на човешки живот и нямаше нещо или някой, който да промени това съжаление у нея. Дано времето в нейния случай да е лечител, а не мъчител.

Гарет може би се оказа най-умен от всички ни. Беше разиграл Кристъл и Хейдън да му помогнат и очевидно всичко е било заради онези кутийки. Една остана у нас и в нея се криеха малки парчета злато и диаманти. Не се учудвам, че се е обърнал срещу Винсент за тези неща и е предал абсолютно всекиго. Явно е изчезнал някъде с онзи хеликоптер и едва ли ще бъде открит.

Междувременно не бях виждал Хейдън толкова усмихната, дори спокойна. Макар всички загуби на хора от семейството и, за пръв път можеше да диша свободно и да не е след някого. Най-накрая можеше да се наслади на този пуст, кратък живот. Изкуплението едва ли е заменило горчилката в гърдите и, едва ли е утешило страданието и, защото отмъщението няма такава способност. Единствено се е почувствала сякаш е направила нещо справедливо. И аз не смятам за грешно това нейно решение.

Водех ги на мястото, където бях оставил децата след като се измъкнахме. Трябваше да ги оставя някъде, защото не можех да рискувам да ги заведа в Обсег, макар да не исках да се разделям с брат ми. Щом отворихме вратите лицата на Хейдън и Мариса грейнаха. Къщата беше доста почистена, слънчева светлина влизаше през прозорците и, миришеше на нещо сготвено от десетгодишни, имаше глъч, имаше смях дори, имаше усмивки.

- Нашата къща.

Гласът на Хейдън пресипна от вълнение. В семейната им къща беше вдъхнат живот.

- Хари!

Флин скочи върху гърдите ми, след това се засрами от другите и ги погледна смутено.

- Аз съм Хейдън, Флин.

Двамата се гледаха втренчено, докоснаха ръце, след което се прегърнаха така, сякаш са се познавали вечно. Изпитах блаженство.

Животът са хората, с които си. Животът е наслада, от която трябва да си взимаш по малко, но да не забравяш да си взимаш. Животът, и то истинският красив живот, не е толкова сложен, много е простичък дори. Толкова миниатюрни неща могат да ни правят щастливи. В момента нямаме буквално нищо и трябва да изграждаме всичко от нулата, но никога не съм се чувствал по-радостен. Ръката ми липсва, но никога не съм чувствал как през тялото ми минава толкова буйна и жива кръв.

Животът е да можеш да обичаш, въпреки нещастията си. Да можеш да обичаш, дори когато хората не са за обичане. А аз обичам и това ме кара да се чувствам жив.

Колко лекота

и сладост

има в това

да даваш.

да плуваш

в собствен блян

непохитен от

страх

освободен от

тревога.

Естествено, че имаше човек, който да прекрати всякаква сериозност и унилост.

- Дерек? Твоите чорапи ли миришат така?!

Самодоволната усмивка на Дерек и миризливите му чорапи обясняват накратко неговия естетизъм.

С това давам край на моите размишления.

КРАЙ.

Мили читатели, благодаря на тези, които отделиха време за тази специална за мен история! Надявам се да е оставила нещо у вас и да я запомните с добри чувства! Реших краят да е отворен, в случай че някой ден реша да я продължа. Впрочем вече имам идея за следваща история, за която отделно ще ви дам информация! Желая ви хубав ден, защото животът е прекрасен!