Redemption

Chapter 59 - Wormwood

Glimmer of Blooms - I can't get you out of my head

Fifty shades darker - Toxic

Гледна точка на Дерек

Тази вечер вървеше по мед и масло. Сложих черната си маска, правех лицеви опори в сауната, докато чаках Кристъл. Увеличих градуса, намазах се дори с олиото, което оставих за Хейдън и Хари.  А те кой знае какви ги вършат сега...

Мисля, че на този ъгъл плочките ми изглеждат перфектно. Леко запотен, боксерките са черни, а не червени, но Кристъл едва ли ще ги гледа дълго така или иначе. Всичко бях подготвил, сложих и розички по пода, бях подготвил и едно цвете за нея. Беше изкуствено, но би било чудо въобще да видя естествено цвете някога. Спомням си как изглеждаха, когато бях малък и се разхождах в гората, за да подаря на майка си с цел да ме забележи и да ми обърне внимание. Опитах се да игнорирам тези мисли, когато чух гласове пред сауната.

Честно казано по принцип съм доста уверен в себе си, но някак сърцето ми започна да бие по-бързо от желаното. По мен изби пот, която не се дължеше само на високата температура в помещението. Изведнъж в съзнанието ми избиха спомени от детството ми, които въобще не съвпадаха с настроението, в което трябваше да съм. Ликът на майка ми сякаш застана пред лицето ми и колкото повече се приближавах към нея, толкова повече избледняваше тя. Щом Кристъл влезе в сауната се пренесох в старата си къща сред гората, в деня, в който бях оставен сам. Беше също толкова горещо вътре в мен. Една горещина, която пареше, а не топлеше. Изгаряше. Оставяше ми белези. Сякаш за момент попаднах в унес и не осъзнавах как изглеждам. Гледащ в една точка, вероятно с ужасен поглед, с леки потрепвания на тялото и пълна изгубеност във времето...

И това най-много обичах  в Кристъл. Тя не ме попита нищо. Просто хвана ръката ми и ме прегърна, вземайки малко от горчивата пепел, останала от вижданията ми. Сякаш гърлото ми се беше задавило от пожара в мен, и не можеше да отдели и думичка. Исках да заплача, но дори сълзи не се откъсваха. Душата ми беше празна и опърлена.

Извиних се на Кристъл, след като усетих как отново се възвръщам към сегашния момент. Изкривих устата си широко и стъпках цялата си скръб с едната си усмивка...

- Добре ли си?

Макар да ми се караше толкова често аз познавах загрижения и поглед и това ме караше да се чувствам специален. И ми беше хубаво да виждам как някой проявява такива чувства към мен. Чувства, на които не съм свикнал.