Redemption

Chapter 47 - Detriment

Harry Styles - Sign of the times

Jessie J - Who you are

Гледна точка на Хари

Смъртта е нещо неизбежно. Никого не подминава.

Не съм бил там, когато бащата на Хейдън е умрял, но сега за първи път ставам свидетел на убийството в истинския му смисъл. Лесно е да убиеш и да забравиш за този случай, особено ако го правиш често. Но да гледаш как близкият на този човек се дави в сълзи, докосвайки студеното тяло внимателно, сякаш всеки момент ще изчезне, ми дава причина да превключа мозъка си към миналото, към това, което аз съм причинил.

И да смятам, че са се спасили от този свят не е успокояващо. Ни най-малко. Единствено са предали болката от недовършения живот на някого другиго.

Хейдън не успява да се овладее и знам, че това ще доведе до множество мисли как да отмъсти, и то без да е премислила. Трябваше аз да бъда хладнокръвният в ситуацията, не можех да седна и да ги оплаквам заедно с нея. Притесняваше ме единствено мисълта за Мариса. Така планът ни да избягаме от "Обсег" е неосъществим, когато целият живот на Хейдън вероятно се намира там.

Може би направих грешка, че не казах на Хейдън за майка й и Болдуин от самото начало. Много неща сега щяха да са различни. Но все още ми се струва неправилно да го научава от мен.

Посегнах да я докосна, въпреки че усещах как отвътре гори и ще си го изкара на мен. Не искаше да я утешавам, нямаше да правя грешката да се доближавам, тя е достатъчно силна. Просто искам да знае, че съм там, че все пак има някой.

Мърмореше неща под носа си, след това се облягаше на коленете си и започваше да се клатушка, като последното листо преди падане от дървото. Тази безнадеждност в изражението й се превръщаше в гняв, и знаех, че това идва. Стоях прав зад гърба й, сякаш бях способен да премахна загнездилите се дупки в душата й. Знам как се чувстваше.

- Не искам да губя повече хора!

Крясъкът й ме накара да поставя ръце на раменете й и да ги притисна. Ридаещите откъсления от устата й ме караха да се чувствам безполезен. Клекнах.

- Ще намерим Мариса, Хейдън.

Погалих я по косата, а тя се загледа в една точка безмълвно, сякаш бях й припомнил, че смъртта на леля й далеч не е най-големият проблем. Баща й се е опитал да я предпазва през цялото време, но може би тя е трябвало да знае какво се крие зад оградата на къщата им. Прекалено бързо трябва да свикне на това темпо на живот.