Redemption

Chapter 10 - Dare

DEV - In the dark

Гледна точка на Хейдън

Масите бяха дълги няколко метра и имаше едва няколко празни стола. С всяка минута , която прекарвам тук се убеждавам , че тези хора изобщо не се мъчат по начина , по който хората навън. Сякаш влизането им тук е някаква награда за отдадения труд , но все още всичко не ми се връзва. Няма такова нещо като безплатен обяд , като добри хора , подаващи ти ръка , за да те спасят от лапите на противника. Мисля , че е точно обратното. Всички тези хора тук са оръдието , те са куршума , който промушва и отнема човешки живот , но въпреки това е разбит. Изхабен и изгорен.

Винсент се опитва да изкупи убийството на семействата им с удобствата , които им предоставя. И смея да твърдя , че повечето са склонни да приемат този начин на живот , егоистично да загърбят миналото и спомените си. Но по един или друг начин , все някой ден ще се озоват на място , някъде навън , където няма начин да бъдат спасени.

Как изобщо някой би могъл да забрави? Да затвори очи и да почувства това за правилно? Боли ме само да се преструвам , а това е просто началото.

Срещу мен седяха Дерек и Хари – като ги погледна виждам два напълно различни образа , които очевидно имат някакви приятелски взаимоотношения. Хари стоеше мълчаливо , замислено , като го обмисля виждам как думите на Кристъл се оказват по-верни и по-верни. Той е отдаден на поста си , сякаш се чувства отговорен и дори виновен за някои неща. Иска ми се да спра да го анализирам , затова подадох ръка на приятеля му , който не гледаше мен , но целуваше горната част на ръката ми , позирайки за джентълмен. Всъщност гледаше към Кристъл , но реших да се правя на неразбрала.

- Приятно ми е , нямахме възможност да се запознаем по-рано заради някои хора , но аз съм Дерек.

Той натърти на думата по-рано , а Кристъл не смекчи лице. Тези двамата делят нещо. Меридит се беше обърнала на другата страна и разговаряше с някаква жена близо до нейната възраст. Може би ми харесва това , че местата на всеки не са определени и всеки може да седи до когото поиска. В смисъл поне в храненето нещата не са разделени на важни и по-малко важни хора.

- Хейдън.

Самочувствие да искаш от това момче. Вярно , че е симпатичен , но няма да споменавам какво се случва с тези , които си вярват прекалено. Дерек най-накрая пусна ръката ми и отвори устата си , за да каже още нещо.