Redemption

Chapter 16 - Morbid

Skylar Grey - I know you

Jonas Blue - Fast car

Гледна точка на Хари

Крещенето и пробиваше ушите ми.

В този момент наистина ми се искаше да не се случваше това. Крясъците , агонията , ужасяваща болка , треперещото тяло. Това ми напомня за много неща. За много страх.

Тогава можех да направя нещо , но не го правех. Не го правех толкова време , защото бях малко момче , виждащо неща , които не трябваше да вижда и които оставаха в съзнанието му за цял живот. Сега нищо не можех да направя. Само да слушам нечие страдание , което отваря незарасналите ми рани.

Неговите кабинети не можеха да се отворят с моя часовник. Никой не знаеше кодовете , а той се възползва от това. Ако Винсент знае за това , което Гарет прави , защо се намирам извън кожата си? Истината е , че ми е мъчно за нея , но не бих и го казал , защото тя не иска съжаление. Когато погледна това толкова ранено момиче ми се иска да и кажа истината , но много неща ме спират. Тя няма да я приеме , особено ако е изречена от някой непознат като мен. Колкото и да искам да и спестя мъките , Хейдън ще премине през ужасни неща , вече достатъчно хора са се обърнали срещу нея и знам ,че ще наблюдават и най-малкото и движение.

Въпреки всичко искам да улесня оставането и тук , защото никой не улесни моето. Защото и аз се правих на толкова силен като нея , а бях разкъсан толкова бързо , толкова мощно. Целият „Обсег" беше срещу мен , никога не се бях чувствал по-празен и отхвърлен. Факта , че си нямах никого ме караше да се разпадам. Нямах дори спомен за семейство. Имах болка и разочарование , както и изоставен брат.

Спрях да блъскам по вратата безнадеждно и се облегнах задъхано на нея , малкото стъкло беше замъглено. Писъците бяха приглушени , но не се чуваше ридаене , не се чуваше плач. Кофин говореше нещо , но нямаше как да го чуя.

Скоро нямаше шум. Остана тишината , която ни погълна. Която винаги ни поглъща.

Започнах отново да тряскам по вратата , ръката ми здраво стискаща дръжката.

Отключи се. И влязох. Нямаше полза от това , защото вече беше свършило.

Кофин чистеше машината , много по-важна за него от състоянието на Хейдън. Приближих се , но нямаше смисъл да питам дали е добре , тя щеше да се инати и да ми каже , че и няма нищо. Мястото , на което беше влязла иглата беше ясно отбелязано , огромен тъмночервен кръг се очертаваше върху ръката и , кървящ , а тя държеше една миниатюрна топка памук , докато пръстите и бяха окървавени и белият цвят на памука дори не се виждаше.