Redemption

Chapter 31 - Inferno

Ross Copperman - Holding on and letting go

James Arthur - Recovery

Гледна точка на Хейдън

Всичко се разпада толкова лесно , когато е било крепено от лъжи.

Не би трябвало да ме интересува нито смъртта на Раян , нито случая с Пиърс , нито скриването на истината от Хари, нито това , че Дерек не е добре , нито отношението на Кофин , нито как да вбеся още повече Мира..

Колкото и омраза да съм трупала за това място , аз не мога да крия от себе си , че ме е грижа за някои от тези хора. И няма да се чувствам добре , ако ги изоставя , ако просто се събера с майка си , със сестра си , нещо празно ще бъде запечатано в мен. Нещо неразбираемо. От това странях , наистина. Да бъдеш свързан с някого по този начин , да пренебрегнеш егоизма , който си изградил , да игнорираш собствените си нужди , да ти пука. И когато започне да ти пука , започва и да те боли за тях.

Преструвайки се в една черна сянка на някой безразличен те прави дори по-замесен. Защото виждаш и чувстваш всичко , преживяваш , нараняваш , лъжеш , радваш се , но те не го знаят , защото кажеш ли им .. се превръщаш в цел за тези , които използват тази човешка емоция срещу теб. Колкото повече хора , за които те е грижа съществуват , толкова по-голямо страдание те сполетява , виждайки как са ти отнемани. Не можеш да си позволиш да покажеш , че ги чувстваш близки , да им се усмихнеш с душата си , да заплачеш с истински сълзи , да ги погалиш с нежно докосване.

Хари гореше от гняв , от загуба , сякаш губи нещо свое , част от себе си , а дори не го е познавал. Не искам да бъда като него , защото ме боли. Виждам как се мъчи за чужд живот , как при всеки две затворени завинаги очи частица от него също умира , защото се чувства длъжен за това. Не искам да причинявам такава мъка.

Кофин е разбрал, че съм казала на Кристъл. И се съмнявам това да е единственото , което ще направи. Всичко е пълен кошмар.

Стоях в безмълвие , а Хари очакваше поне минимална реакция от мен. Тогава ме погледна. И видя през мен. Видя през мислите ми. И колкото и смела да съм , една част от мен си отдъхна , че най-накрая той знае без да използвам никакви думи , с които безполезно да се обяснявам.

- Казала си и.

Имах чувството , че искаше да хване гърлото ми и да го стисне колкото може. Имах чувството , че искаше кръвта от ръцете му да е моята , а не тази на Раян.