Redemption

Chapter 39 - Pretence

 Timmy Trumpet - The Buzz  

Гледна точка на Дерек

- Хайде да не готвим риба за вечеря , има предостатъчно храна!

- Трябва да се сервира риба веднъж седмично , Дерек , остави ме да мина най-сетне!

Независимо колко време се опитвам да убедя Беатрис , че е ненужно да се яде риба точно тази вечер , когато завързаният Фредерик е в склада с чушки в устата , тя ме избута. Нали уж никой не ходел в онзи склад! Но Хейдън няма да я има , когато мен ме хванат на мушка.

- Чакай , аз ще отида да взема риба!

- Няма да можеш сам , остави ме да си върша работата , Дерек!

- Ще успея , напоследък тренирам повече , ти ми казваш , че съм хилав ли?

Тя се засмя , когато и се ухилих пред лицето. Вътрешно горях от притеснение. Ако видят онова момче ще ме помислят за психопат. А дали да се правя , че не знам нищо?

- Чаровнико , ще ми помагаш или ще ме разсейваш?

Пухкавото и тяло се туткаше пред мен , а аз подскачах до нея и дори я щипнах по дупето , при което тя се изчерви. Би била много секси леля с тези меки бузки.

- Бри , чакай! Ти си жена , не бива да вдигаш тежко.

Тя извъртя очи поразено и не се спря и за миг. Остана ми само да застана пред вратата и да започна да прегръщам жената като подивяло животно.

- Дерек , на какви хапчета си?

Бурният и смях огласи коридора. Добре че не е някоя злобарка , защото щеше да ме е спипала досега.

- Лошо ми е , Бри.

След като ме избута за пореден път реших да се хвана за челото и да ми прималява. Облегнах се на рамото и и много скоро вече бършех пода , влачейки се сякаш не ме държи на едно място. Най-накрая и привлякох вниманието.

- Наистина , на какви хапчета си?

- Душа се!

Хълцах като кит , а тя се наведе и ме изгледа втрещено.

- Сестра! Някой да помогне!

Ставал съм за актьор значи. Още един талант към дългият списък.

Държах се за гърлото и се люшках като шамандура , отваряйки устата си широко. Стана ми малко жал какъв психически тормоз и причинявам , защото беше способна да легне до мен и да ме стиска за ръката , сякаш съм получил някой удар. Сдържа се да го направи все пак и започна да се търколи по коридора да потърси помощ. Когато се отдалечи писах на Хейдън веднага да си яви задника тук , защото скоро наистина трябва да гушна букета , че да продължат да ми вярват.