Redemption

Chapter 71 - Doom

Niall Horan - Too much to ask (Acoustic)

Ed Sheeran - I see fire

Гледна точка на Дерек

Не мога да проумея защо всеки път, когато се старая да върша сериозни неща, изглеждам смешно, а когато се опитвам да бъда забавен, всички ме гледат сериозно.

Изчакахме достатъчно, че Хари да изчезне и да си мисли, че отива да спасява света сам, когато и ние двамата с Флин слязохме долу, откъдето смятахме да излезем. Великата идея кацна в моята глава, разбира се, взех назаем дрехите на Джаспър, които ми бяха големи, момчето си хапваше доста повече от мен. Имах и часовник на всичко отгоре, дори в Обсег не съм се чувствал толкова свободно, но някак ми се искаше да водя социален живот, отколкото да нося часовници и да влизам в забранени помещения.

Заявихме пред охраната, че има едно забравено дете, което също трябва да влезе в буса, а те започнаха да се обаждат от часовника като на пожар. Трябваше да вкарам малко авторитет и хванах Флин за яката, бутайки го напред, като им наредих, че ще се оправя сам. Колко лесно човек може да стъпи върху облаците и да забрави, че е едно насекомо насред милиони рояци.

Докато вършех тези неща не поглеждах особено голямата картина и как в действителност ще се измъкнем живи. Ако се измъкнем. Ясно ми беше, че каквото и да сторя мога да завърша на земята в локва кръв, но не мога да не отбележа, че се гордея със себе си. Ако бях предишният Дерек, щях да си легна в леглото, да се покрия през глава и да не се осмеля да отключа вратата. Колкото и безразсъдни неща да върша в момента, поне имам някаква смелост да свърша нещо. И да не позволявам да бъда сам, мислите ми ме превръщат в прекалено сериозен човек.

В затвора бързо намерихме изхода, защото Флин беше по-осведомен от мен и когато за пръв път подишах истински въздух, си казах, че каквото и да ми се случи вече, поне това удоволствие от земята съм си взел. Кристъл явно е прекалено висока топка, че да я достигна, може и да се цели към някого, който има по-голяма репутация от моята. По-скучна, тоест, защото аз си имам крайно интересна репутация.

Желая ни късмет все пак и дано и тя се сеща да си помисли за мен, както аз не спирам да мисля за нея. Превърнал съм се в онези мъже, които са под чехъла на жените си и не ми харесва тази посока. Не защото тя няма право на мнение, а защото ме омаловажава и аз си мълча, защото съм я заобичал дълбоко и ми е стигнала до чувствителното място под кожата. И все пак ще се държа, ако я видя, като я видя, трябва да я видя.