Redemption

Chapter 52 - Intoxication

X Ambassadors - Unsteady

Harry Styles - Two ghosts

Гледна точка на Хари

Стоях буден през цялата нощ, потънал в мисли за състоянието на Хейдън. Разбирам, че постъпката ми не беше правилна, но само щях да влоша нещата, ако й бях казал нещо грешно и непълно. Не исках аз да съм този, който да срине всичките й надежди за майка й. Всичко е толкова объркано. Круз Камаро й е дядо, Стоун и Хейдън се познават от преди, все още не знаем кой се е представял за Хейдън. За един момент цялата ми представа за живота около мен се изпари. Колкото и опит да имам, никога не съм излизал от пределите на Обсег по-дълго от няколко дни, предвидени за мисия.

Притесняват ме прекалено много неща. Хейдън е толкова уязвима и ранена в момента, не знам дали мога да вярвам на дядо й, защото както се вижда, майка й отдавна е предвидила края на това семейство. За мен самият тези неща са шок и отвращение, а когато с Хейдън сме в лоши отношения, това ме напряга. Напряга ме да не се обърне срещу мен и да спре да ми вярва. Напрягат ме отношенията й със Стоун, колкото и да го игнорирам. Напрягам се за това какво се случва в Обсег. Дали Кристъл и Дерек са добре, какво се е случило с Мариса, при това.

Не обичах да пия, но ми се струваше, че бях принуден от организма си. А организмът ми по себе си беше принуден от мислите ми.

Излязох от стаята, която и без това не ползвах за нищо друго, освен за обикаляне от единия до другия край. Общата зала беше притихнала. Надявах се на масата да беше останало нещо, защото не знаех къде е складът им с провизии.

На общата кръгла маса имаше малка група хора. Изгледаха ме странно, когато ги приближих. Очите ми засякоха водката на масата. Седнах до тях сякаш ги познавах.

- Аз съм Хари.

- Знаем кой си.

Кимнах неловко. Естествено, че знаят. Нали сме врагове.

- Никога не съм си мислела, че ще стоя на една маса с теб без оръжие.

Към мен се обърна брюнетка със силно изразена челюст и буйна къдрава коса.

- Не съм чудовище.

- Имаш такова прозвище. Но не ме е страх от теб.

- Ще подадеш ли водката?

Не исках да си говоря за Обсег, всъщност. За това какъв съм бил, какво съм правил, защо съм го правил. Прекалено много съм се питал тези въпроси. Не искам да говоря за себе си, защото искам да избягам от себе си. Не се чувствам добре в тази кожа. Боли да водиш псевдо-съществуване, в което дори не можеш да изразиш кой си и единственото, в което си добър, е да правиш светът около теб смъртна картина.