Redemption

Chapter 29 - Simplicity

Justin Bieber - Purpose 

Marian Hill - One Time  

Гледна точка на Дерек

- Как от всички само теб те прихваща някакъв вирус?

Такъв злобар не съм виждал. Проклетията на Кристъл ето от къде е дошла. Кофин ме мъчи най-малко половин час с взимания на кръв , караше ме да му се зъбя безкрайно дълго време , държах устата си отворена може би десет минути , плюс това постоянно ми забива приказки. А аз си мислех , че тренировките минават бавно. Тук всяка минута се влачеше и вече си представях стрелките на часовника в главната зала.

Освен всичко , той ми се подиграва. С всяко изречение ме закопава. Какъв му е проблема? Вероятно , че съм много по-секси , по-млад и по-забавен от него. А и дъщеря му ми обръща повече внимание , но все пак е жена. Трудно им е да устоят , разбирам ги.

Като се сетих за Кристъл , друго щеше да си е тя да беше в този кабинет вместо него. Тогава и болки и повръщания и жълтото си лице щях да забравя. Дори нямаше да си слагам тениска.

- Дерек .. как ти е цялото име?

Как никой не го знае , пропуск в живота ви , хора , про-пуск.

- Норман.

- Слушай ме , Норман..

Той се приближи с бялата си покривка и отблизо още повече се личеше липсата му на коса по някои части на главата. Не беше най-привлекателния тип.

- Не искам да те виждам с Кристъл.

- Не съм виновен , че тя има желание да ме вижда , господине.

Казах умерено спокойно , а той може би вреше отвътре. Е , съдех по почервенелите му уши. Де да бяха просто уши , по-скоро пеленгатори.

- Дерек. Норман. Дерек Норман.

- Да , Гарет Кофин?

Стана ми смешно , но на него грам не му беше. Той просто ме мрази. Но да не си мисли , че аз искам да сме първи дружки.

Изведнъж усетих грубите му ръце , захващащи тениската ми и стискайки я в юмрук.

- Голяма случка ще ти се случи , ако продължиш да обикаляш наоколо с Кристъл.

- Не разбирам защо искате да я ограничите от приятели.

Приятели , с малко по-различни намерения , но преди всичко приятели.