Redemption

Chapter 51 - Bitterness

Two feet - I feel like I'm drowning

Erik Satie - Once upon a time in Paris

*няколко часа по-късно*

Гледна точка на Хейдън

Можех да крещя, блъскам и обвинявам другите за нещата, които се случват зад гърба ми, но едно нещо оставаше дълго след като гневът си отидеше - предателството. Колкото и сълзи да проливах, колкото и удари да получаваше боксовата круша, колкото и думи да изричах, сърцето ми беше повредено. Много бързо се счупи стъклото, което толкова време извайвах. Това, което ми причинява най-много болка, е, че държах на майка си повече, отколкото на баща си. Лутах се с месеци в търсене на някого, който се наслаждава на полученото си възнаграждение след толкова години чакане в едно семейство, което дори не е било семейство. А човекът, който заслужаваше да дам живота си за него, а не да спасявам предатели, се жертва. Нямам думи, с които да опиша разочарованието и погнусата си. 

Огорчена съм.

Убеждавам се, че хората наистина са незаменими. Където и да отида и при когото и да съм никога повече няма да усетя топлотата на дома, която татко носеше. Няма я, защото на никой не му пука достатъчно, че да усети липсата й. Хората са се научили да живеят без нея и не чувстват нуждата да я създават. Някои дори не си спомнят за нея, каквото и да преживеят пак еднакво не си спомнят. А някои са толкова нещастни, че дори няма какво да си спомнят.

Много лошо е да живееш живот, който е лъжа. Да се събуждаш излъган всеки ден и да подкрепяш тази лъжа без дори да се усещаш. Нямам никаква надежда за истината вече. Честните хора страдат. Честните хора умират, а убийците се погрижват истината да се погребе дълбоко под земята и пръстта да покрие и нея. Татко беше опората ми, неговите идеи бяха опората ми, а той е бил също толкова наивен. Но има разлика между нас. Той е знаел за всичко и пак е бил добър човек, и се е борил за нещо, което отдавна е разрушено. Аз нямам намерение да събирам останките от семейство, чийто членове носят маски. Нямам намерение да тъжа за хора, които градят наново живота си и загърбват миналото. Животът ми в миналото беше блян за мен, а като се обърна назад днес, в мен се издига единствено жаждата за изкупление.

Татко, прощавай, но днес се отклонявам от твоите идеи. Не съм толкова благосклонна и милостива. И не смятам, че трябва да съм такава сред тези хора. Ти почина с идеята, че зад себе си оставяш още хора като теб, лоялни и справедливи. Всичко е една лъжа. Цялото ти съществуване е било напразно, защото не си бил оценен. Няма да оставя да бъдеш изгаснат пламък в сърцата на предателите. Ще запаля огън, който никога да не бъде потушен, за да знаят, че има някой, който те следва и брани. За теб ще бъда винаги невинното дете, което няма представа в какъв свят се намира, но за тях няма да покажа пощада. Дори да умра с кръв по ръцете си, ще бъде тяхната.