Единайста глава

109 9 4
                                    


Г.Т.Л

Събудих се в нечия стая ,цялата беше сива и имаше бюро от дясната ми страна и гардероб от лявата.Видях ,че на рамката на вратата ,някой се беше облегнал ,но не беше Стайлс.Човекът се приближи ,тогава го видях беше със сини очи и кестенява коса.

Момчето:Здравей аз съм Лиам -подаде ми ръка ,аз я стиснах ,а той ме издърпа по-близо до себе си,дишането ми се засили,тогава нечии глас го накара ,да ме пусне.Това беше Стайлс.Лиам извъртя очи и ме пусна ,аз си отдъхнах ,Стайлс се приближи и седна накрая на леглото.

Стайлс: Добре ли си?

Аз:Да ,вече -усмихнах се -Стайлс? -обърна се и ме погледна -благодаря ти,че помогна,да си върна спомените -той се усмихна ,аз седнах до него и сложих ръка на рамото му ,погледнах го и се усмихнах ,беше толкова сладък не издържах и го целунах,пеперудите в стомаха ми се появиха,той ми отвърна...

Стайлс:Това значи ли ,че сме заедно-усмихна се до уши

Аз:Да ,Стайлс 

Стайлс:Супер,сега ела да те запозная с глутницата ,те искаха да се извинят ,когато изпадна в бесъзнание те,доведох тук,в хижата където се срещаме ,те са долу ела-подаде ми ръка ,слезнахме и се бяхме хванали за ръце,седнахме на дивана ,Малиа изглеждаше доста шокирана.Те се представиха и ми се извиниха.Казаха ми ,че сега съм част от глутницата им.Зарадвах се ,защото когато ги опознаеш не са толкова лоши.Казаха ми че са го направили само за да спрат да ги преследват,знам какво е ,като бяхме малки с Кора веднъж играхме на криеница,докато тя жумя ,а аз се криех ,чух нещо зад себе си ,започнах да бягам и след това насреща ми изскочи Кора ,за нея беше смешно ,а аз се чуствах все едно бих направила всичко,само това "нещо" да спре да ме преследва.Общо взето ги разбрах ,цяла вечер се смяхме ,реших да кажа на Стайлс за този дух Ерика.

Аз:Стайлс ,ела за малко-той кимна и стана,отидохме в кухнята

Стайлс:Какво има ?-гледаше притеснено,май чуваше как бие сърцето ми

Аз:Когато бях загубила паметта си ,пред мен се явяваше едно момиче -Ерика ,искам да я извикам по някакъв начин.

Стайлс кимна и влезнахме обратно в хола.

Стайлс:Е ,хора сега ще викаме духове,Скот извади дъската-всички се наредиха в кръг ,сложихме пръсти върху дъската ,започнахме да я викаме ,но тя не се появяваше ,почти всички се отказаха и отидоха да гледат мача,останахме само аз и Стайлс ,изведнъж триъгълничето се премести.-видя ли това?

Аз:Да -казах аз но не продължихме ,защото пред нас се появи Ерика

Стайлс извика другите.Аз започнах да говоря,а Лиам и Скот даже бяха изпукали пуканки ..

Аз:Ерика ,кажи ми ,защо не можеш ,да преминеш-знаех много за духовете ,като малка бях зарибена по тях.

Ерика:Защо ли,Стайлс ме уби -посочи го -а сега ще му отмъстя

Аз:О,боже 

Стайлс-Лидия ,какво има

Аз:Стайлс ,всички бягайте-знаех ,че глутницата няма ,да го остави всички се изправиха и показаха зъби и нокти ,включително и Стайлс-Казах ви да бягате.

Стайлс:Няма да те оставя 

Ерика:Значи ,ти си приятелката на Стайлс,още един предател,защо им каза

Аз:Познавам ги и знам ,че за да те убият си е имало причина-казах аз,изведнъж тя изчезна.-сега някой да ми каже защо сте я убили-обърнах се към тях

Скот:Тя беше лисица,която изпитваше само гняв.

Стайлс:Гневна лисица

Скот:Да ,трябваше да я убием ,защото беше набелязала Стайлс,те бяха гаджета ,но когато скъсаха тя каза ,че ще му отмъсти,това беше първото убиство на Стайлс

Стайлс:Ей ,сега се връщам-той тръгна към кухнята ,изведнъж от там се чу шум ,всички отидохме и видях как Ерика забива нож в сърцето на Стайлс,Изведнъж той стана сив и падна на земята.

Ерика:Ще се видим в ада Стайлс-усмихна  се Ерика и изчезна 

Аз:Не,Стайлс -извиках и всичко падна ,а Скот и приятелите му залитнаха,тръгнах към него ,но вече беше прекалено късно,не мога да повярвам ,че той..той е мъртъв .....

Здравейте хора!Ето я новата глава,дано да ви е харесала.Чао от мен!



Who am I?Where stories live. Discover now