Who am I?

2.5

Озовахме се в училището .

Той:Тук се случи всичко нали?-приближаваше се към мен-тук ти отключи напълно силите си и заради кого ?Заради ,Стайлс и Алисън.

Аз:Не е вярно

Той:О напълно вярно е .Искаш ли да видиш ,какво щеше да е ,ако не се беше запознавала с тях?

Изведнъж видях себе си на партито,тръгвайки си към нас,когато се прибрах майка ми беше там,усмихваше ми се ,след това видях себе си в Париж,Брюксел пътувахме с мама, и Дерек беше там,не не е възможно,те да са причината това ,да не е станало,не е нали?Той се опитваше да ми промие мозъка.

Той:А знаеш ли какво се случи с майка ти-докосна рамото ми-докато те чакаше ,да се прибереш ,излезе от тогава никой не я е виждал.Ако искаш питай съседите.Писъка и беше силен.

Аз:Не е възможно .

Той:Дали?Майка ти трябваше ,да се е върнала,но къде е ?Няма я ,но аз знам как да стигнеш .Само се предай.

Аз:Няма

Той:Добре ,тогава ще по-трудния начин.Влез вътре и ще видиш майка си-посочи ми вратата по биология,затичах се и тогава я видях,лежеше на пода .Затичах се към нея ,но не я стигах ,изведнъж тялото  и изчезна.-Мхм,не беше толкова трудно.

Аз:Къде е майка ми?-тръгнах към него ,но нещо ме спря -какво става?

Той:Не знаеш ли?Май не са ти казали ,в момента ще видиш себе си до мен,твоето лошо ти,мислех че са ти казали,но не поредната тайна,тайна след тайна ,докъде ще те доведе това Лидия и аз не знам.-до него се появи ,това което очаква от много време -демонът.

Демонът:Е какво ще я правим-погледна ме

Той:Ще я убием в подходящия момент

Демонът се обърна ,като се усмихна ,а аз все едно бях окована за него и трябваше да го следвам иначе ме удряше ток.Тогава моето спасение дойде,надежда се прокрадна в мен.

Аз:Ето ,че те дойдоха-посочих ги-и сега ще ме спасят

Той:Е помисли пак-усмихна се

Стайлс се затича към злото мен,но то го отблъсна ,но защо не ме виждат ,виках им ръкомахах им ,но нищо.

Стайлс:Лидия какво става

Тя:Това не е Лидия?Няма я Стайлс

Той:Няма я засега-той се обърна и ми прошепна-не те виждат Лидия.Ти си предстоящем дух.Това е човек ,който скоро ще умре.-аз се вцепених.

Стайлс показа ноктите и зъбите си и налетя на злото мен,но тя го отблъсна с все сила ,той падна на пода ,понечи да се изправи,но тя сложи крак на гърдите му и му прошепна нещо,отдалечи се и понечи да хвърли дървеното копие от по-рано днес.Аз изпищях и някак си пречупих стената и се затичах ,застанах пред Стайлс,а лошото ми аз изчезна.

Той:Това и чаках-взе копието и ме наръга ме в корема .Стайлс беше твърде безпомощен за да ми помогне ,паднах до него и хванах ръката му,не ме болеше затова той не отне болка-Чао Лидия-тръгна да ме ръга в гърдите ,когато го забучи някой му счупи врата.

-Казах ти ,че ще се видим отново-Каза и извади копието,то не беше уцелило сърцето ми,но беше твърде късно....

Здравейте това е новата глава кой ли се появи сега .Ще разберете в следващата глава ,надявам се да ви е била интересна !Чао от мен!