2.13

77 6 0
                                    


Г.Т.К

Докато Стайлс и Лидия бяха на вечеря ,аз се сетих нещо.Тео мисли ,да убие Стайлс тази вечер.Бързо тръгнах към ресторанта и го видях.

Тео:Знаех си ,че ще дойдеш-каза гледайки към земята,със самодоволен поглед

Аз:Моля те не го прави

Тео :Спомням си как искаше смъртта му

Аз:Но вече ,не я искам,Тео моля те недей-започнах да плача

Тео:Още имаш чувства към него,но след като умре ,старата Катрин ,ще се върне и ще обича мен

Аз:Няма ,да се върне ,защото няма да го убиеш-нахвърлих му се ,но когато го захапах за врата ,усетих вкуса на кръв с върбинка,която изгори гърлото ми,той ме ритна,залитнах и си ударих главата .....

Събудих се в асансьор ,имах кръв по носа,Тео беше при мен.

Тео:Знаеш ли ,промених си решението,искам смъртта ти,и на двамата -затвори вратата и от стените се пусна върбинка,щях да умра,кожата ми започна да пари.

Г.Т.Л

Прибрахме се по възможно най-бързия начин,Стайлс отиде и взе картата на града .

Стайлс:Така Лидия,какво видя във видението си?

Аз:Беше тесен асансьор,със сиви стени и май от тях имаше нещо като отвори-Стайлс ме погледна

Стайлс:Има само един асансьор и той е само в имението на Арджънт 

Аз:А единственият който може да ни вкара там е....

Стайлс:Алисън 

След няколко минути Алисън се появи на вратата ,тръгнахме ..

Г.Т.К

Вече ,цялата бях в кръв ,от върбинката ,стоях неподвижна чакаща смъртта да дойде,а Тео дойде до мен и  ми каза.

Тео:Ако те спасят им предай това-даде ми писмо и тръгна

След няколко минути чух отваряне на врата ,видях фенерче да осветява ,последното нещо ,което чух беше

-ето я!

Събудих се в меко легло,бях с вече зараснали рани ,реших да им кажа за писмото.Когато отидох при Стайлс и Лидия те се натискаха,прокашлях се.

Аз:Трябва да ви дам нещо от Тео

Слязоха ,аз им дадох писмото

Аз:Вече няма да го видим,но остави след себе си това-подадох им писмото,Стайлс хвана Лидия за ръката и и прошепна нещо,тя се усмихна и тръгнаха като се провикна.

Лидия:Утре ще го видим остави го на масата 

Г.Т.Л

Стоях в стаята ,гледайки навън ,усетих Стайлс ,да стиска дупето ми и да прошепва

-Прескочихме вечерята с малък инцидент,но сега е нашият шанс

Аз се обърнах към него и пипнах блузата ,през която се виждаха плочките му.

Аз:Не мислиш че тази вечер ни дойде в повече

Стайлс:Лидия,всяка вечер може да е така-аз го спрях като го целунах,беше прав,той я задълбочи,тогава някой се прокашля,защо не заключихме вратата 

Катрин:Трябва да ви дам нещо от Тео-даде ни знак ,да слезем и ние го направихме ,в ръцете си държеше писмо-вече няма да го видим,но остави след себе си това-даде ни писмото .

Стайлс :Може да го оставим за утре сега имаме друга работа-прошепна ми в ухото,а аз се усмихнах,той ме дръпна към стълбите.

Аз:Утре ще го видим остави го на масата

Със Стайлс влязохме и той заключи вратата ,притисна ме в стената и ме целуна жадно,аз го дръпнах към леглото ,легнах отгоре му и започнах да оставам смучки по врата му,преобърна ме и аз бях отдолу ,започна да остава смучки,а аз издавах тихи стонове,тръгна да съблича роклята ми ,аз му помогнах ,след малко и двамата останахме по бельо ,той махна сутиена ми и целуваше всяка част от тялото ми,а аз стенех ,свалих боксерките му ,беше се надървил яко,той прокара езика си по клитора ми.Аз стенех от удоволствие и стиснах косата му.Вкара го целия ,аз стенех името му,ставаше по -бърз ,накрая свършихме едновременно .Той ме зави с одеялото и заспахме....

Здравейте това е новата част!Чао от мен!


Who am I?Donde viven las historias. Descúbrelo ahora