Г.Т.К
Докато Стайлс и Лидия бяха на вечеря ,аз се сетих нещо.Тео мисли ,да убие Стайлс тази вечер.Бързо тръгнах към ресторанта и го видях.
Тео:Знаех си ,че ще дойдеш-каза гледайки към земята,със самодоволен поглед
Аз:Моля те не го прави
Тео :Спомням си как искаше смъртта му
Аз:Но вече ,не я искам,Тео моля те недей-започнах да плача
Тео:Още имаш чувства към него,но след като умре ,старата Катрин ,ще се върне и ще обича мен
Аз:Няма ,да се върне ,защото няма да го убиеш-нахвърлих му се ,но когато го захапах за врата ,усетих вкуса на кръв с върбинка,която изгори гърлото ми,той ме ритна,залитнах и си ударих главата .....
Събудих се в асансьор ,имах кръв по носа,Тео беше при мен.
Тео:Знаеш ли ,промених си решението,искам смъртта ти,и на двамата -затвори вратата и от стените се пусна върбинка,щях да умра,кожата ми започна да пари.
Г.Т.Л
Прибрахме се по възможно най-бързия начин,Стайлс отиде и взе картата на града .
Стайлс:Така Лидия,какво видя във видението си?
Аз:Беше тесен асансьор,със сиви стени и май от тях имаше нещо като отвори-Стайлс ме погледна
Стайлс:Има само един асансьор и той е само в имението на Арджънт
Аз:А единственият който може да ни вкара там е....
Стайлс:Алисън
След няколко минути Алисън се появи на вратата ,тръгнахме ..
Г.Т.К
Вече ,цялата бях в кръв ,от върбинката ,стоях неподвижна чакаща смъртта да дойде,а Тео дойде до мен и ми каза.
Тео:Ако те спасят им предай това-даде ми писмо и тръгна
След няколко минути чух отваряне на врата ,видях фенерче да осветява ,последното нещо ,което чух беше
-ето я!
Събудих се в меко легло,бях с вече зараснали рани ,реших да им кажа за писмото.Когато отидох при Стайлс и Лидия те се натискаха,прокашлях се.
Аз:Трябва да ви дам нещо от Тео
Слязоха ,аз им дадох писмото
Аз:Вече няма да го видим,но остави след себе си това-подадох им писмото,Стайлс хвана Лидия за ръката и и прошепна нещо,тя се усмихна и тръгнаха като се провикна.
Лидия:Утре ще го видим остави го на масата
Г.Т.Л
Стоях в стаята ,гледайки навън ,усетих Стайлс ,да стиска дупето ми и да прошепва
-Прескочихме вечерята с малък инцидент,но сега е нашият шанс
Аз се обърнах към него и пипнах блузата ,през която се виждаха плочките му.
Аз:Не мислиш че тази вечер ни дойде в повече
Стайлс:Лидия,всяка вечер може да е така-аз го спрях като го целунах,беше прав,той я задълбочи,тогава някой се прокашля,защо не заключихме вратата
Катрин:Трябва да ви дам нещо от Тео-даде ни знак ,да слезем и ние го направихме ,в ръцете си държеше писмо-вече няма да го видим,но остави след себе си това-даде ни писмото .
Стайлс :Може да го оставим за утре сега имаме друга работа-прошепна ми в ухото,а аз се усмихнах,той ме дръпна към стълбите.
Аз:Утре ще го видим остави го на масата
Със Стайлс влязохме и той заключи вратата ,притисна ме в стената и ме целуна жадно,аз го дръпнах към леглото ,легнах отгоре му и започнах да оставам смучки по врата му,преобърна ме и аз бях отдолу ,започна да остава смучки,а аз издавах тихи стонове,тръгна да съблича роклята ми ,аз му помогнах ,след малко и двамата останахме по бельо ,той махна сутиена ми и целуваше всяка част от тялото ми,а аз стенех ,свалих боксерките му ,беше се надървил яко,той прокара езика си по клитора ми.Аз стенех от удоволствие и стиснах косата му.Вкара го целия ,аз стенех името му,ставаше по -бърз ,накрая свършихме едновременно .Той ме зави с одеялото и заспахме....
Здравейте това е новата част!Чао от мен!
ESTÁS LEYENDO
Who am I?
De TodoЛидия Хоклин.14-годишна загубва сестра си -Кора.От тогава майка й я поставя на самостойно обучение ,но 3 години по-късно,всичко ще се промени....