Who am I?

2.9

Този "някой "ме бутна в стената,преди да извадя ноктите си видях ,че е човека който никога не мислех,че ще видя отново...

Аз:Ка-катрин?-бях като вцепенен 

Катрин беше моята най-добра приятелка,по-късно аз започнах да изпитвам нещо повече към нея ,да харесвах я в продължение на 2 години,запознахме се на 22 юли ,не съм я виждала от 10 години ,тя беше единствения човек ,който ме разбираше,един ден тя се промени стана зла,но не като демон,просто нещо се промени в нея ,тя не беше същата ,знаех го.Подушвах го тя не беше върколак ,нито банши,нито лисица,беше вампир.Чувал съм за тях ,когато някой върколак те ухапе,има 3 варианта-смърт,върколак или най-рядкото нещо -вампир.За тях отрова е върбинката,за нас върколаците са и двете,проблемът е че след като ме заряза,разбрах че родителите й са починали в катастрофа,проблем е че тя много ги обичаше.Вампирите са единствените същества,който могат да изключат емоциите си,те са същински деца на дявола,когато са без емоции,по-силни са от демона,по-бързи от всяко същество ,искат повече кръв отколкото върколаците,преди да си тръгне ми обеща нещо,като нас могат да усещат как бие сърцето на някой но мислех ,че вече ловците са я хванали,защото преди да стане вампир беше цвете.Обеща ми че.

"Ще се видим на 22 юли 2016"Е познайте коя година сме ,да 2016,кой ден сме ,да 22 юли.

Катрин:Обещах ти нещо .преди 10 години-прошепна като ме държеше за яката,разбрах че все още никой не е успял да провокира емоции в нея

Аз:Какво искаш,мислех че си мъртва?

Катрин:Исках да се върна при бившия си най-добър приятел,предполагам че все още чувстваш нещо към мен и не си ме превъзмогнал-да така беше преди да се появи Лидия,някога имах толкова силни чувства към нея,че едва я превъзмогнах-Да не забравим как плачеше в леглото си?

Аз:Ти си ме наблюдавала през цялото време?И дори не дойде да видиш ,как се чувствах ?Как можа-разкрещях се 

Катрин:Лесно ,лесно е да зарежеш човека който обичах
Аз:Ти си ме обичала?Ти никога не си ме харесвала така както аз те харесвах

Катрин:Аз също имах чувства към теб и знам ,че ти не можеш да ме забравиш-плъзна ръка по устните ми ,тогава слезе Лидия,като ни видя се стъписа на третото стъпало.

Лидия:Стайлс?Какво става ,коя е тя?-посочи Катрин

Катрин:Аз ,аз съм единствената и последната ,която Стайлс ще обича истински и съм вампир и мога ,да усещам емоциите и ударите на сърцето,а в Стайлс усещам притапени чувства на любов към мен-дойде до мен и ми прошепна в ухото-по-добре я разкарай от пътя ми,защото знаеш какво правя с пречките.

Опитах се да звуча възможно най-сериозно и й казах

Аз:Лидия,махай се от тук ,от къщата ,от града-едва го казах,а Катрин се усмихваше лукаво.

Лидия се затича нагоре със сълзи на очи.

Катрин-Добра работа,а сега е време да поспинкаш малко-счупи ми врата

Г.Т.Л

Вече си събирах багажа,как можа да го направи,да ме предаде за 2 -ри път,бях разбита,но и силна ,защото знаех ,че колкото и да страдам, не мога да си го върна..Изведнъж момичето с къдравата кафява коса,се появи,усещах я зад гърба си.

Тя:Значи ти си баншито,ще те оставя ,само да те вкуся-отначало не знаех за какво говори,но после се досетих ,нали е вампир,като светкавица се доближи до мен и ми захапа врата с острите си зъби.Чу се глас зад нас.

-Не я докосвай-но не беше Стайлс

Здравейте !Това е новата глава ,дано да ви е харесала!Коментирайте и Харесвайте ще съм ви много благодарна !Реших да включа и някой друг в историята си!Е какво мислите?Дали е толкова зла?колкото си мислите!Ще разберете в следващата глава!

П.С. На снимката е Катрин!