-Хей,Лидия-каза ,като се облегна на седалката
-Хей
-Какво става при теб?-попита ме ентусиазирано
-Нищо при теб?
-И при мен,нали знаеш,че Стайлс също ще учи в колежа
-Моля?От къде знаеш?
-Ехоо все пак сме най-добри приятели
-Боже колкото и да искам ,да се отдалеча от него,нещо все ни събира-изпуфтях и се облегнах
-Нещото се нарича любов,Лидия-каза и ме погледна
Реших ,да легна и да поспя малко,затова се облегнах на седалката и заспах.След малко се събудих.Нещо привлече вниманието.Нещо като стържене,огледах се нямаше никой.Започнах да ставам от седалката,чух зад себе си откъртване на седалка .Когато се обърнах видях,човек с остри нокти,който откъртваше седалката ,зад него се появиха и други,очите им бяха кърваво червени,усещах мириса на метал,на разлагащ се труп,изведнъж всички хора паднаха и започнаха да се разлагат бързо.Започнах да крещя.
Събудих се ,боже пак ли се почва с виденията и сънищата.Отдавна нямах видения,може би защото след разпадането на глутницата в града хората си умираха нормално,но щом това е сън ,такъв сън,значи някой ще умре и то няма да е само един.Обърнах се към Скот ,започнах да го побутвам .Изведнъж всичко пред мен стана бяло,когато отворих очи ,видях че едната страна на самолета се е изгубила ,бяхме катастрофирали на остров на сред нищото.Обърнах се към Скот,но това което видях ме накара да се ужася,до мен беше разложеното му тяло,беше хванал ръката ми.Започнах да се давя.
Събудих се отново,сега вече съм сигурна ,че това е било сън пак.Сън в съня.Обърнах се към Скот и видях ,че спи,но трябваше да го събудя,защото това което ще стане е далеч по -ужасяващо,тръгнах да го побутвам когато.....
Здравейте това е новата глава!Коментирайте и гласувайте!Чао от мен
YOU ARE READING
Who am I?
RandomЛидия Хоклин.14-годишна загубва сестра си -Кора.От тогава майка й я поставя на самостойно обучение ,но 3 години по-късно,всичко ще се промени....