Who am I?

Старата вила с поточето

Бях във вила ,а не коя да е вила,а вилата с поточето .Когато със Стайлс бяхме гаджета ,един ден той ме заведе в тази вила,каза че е специална .Същия ден скъсахме .Нека да ви разясня. 

Ретроспекция

Днес Стайлс щеше да ме води на място специално за него,затова станах с усмивка .Облякох си рокля на цветя ,сресах косата си и сложих тъмни сенки и гланц.Още не му бях казала за новите кошмари ,не исках да го притеснявам ,искам днес да е поредния хубав ден ,с поредния любим момент с любимия човек.Тръгнахме ,през целия път бях развълнувана къде ще ходим ,но той така и не ми каза ,а казваше само едно-сама ще видиш,което малко ме дразнеше.Когато  пристигнахме се удивих ,бяхме на най-приказното място,имаше вила с малко поточе,а поточето бистреше ,а над него се беше настанила прекрасната светлина на слънцето.Беше удивително ,вилата беше дървено и се стигаше до нея по пътечка ,отстрани бяха наредени камъчета в различни цветове,вилата беше на 2 етажа ,втория нямаше стай ,а директно голяма спалня с доста интересна реконструкция ,долу имаше сапаре с малка масичка ,а светлината над него беше уютна ,срещу него имаше телевизор .Когато пристигнахме  той ме поведе към втория етаж ,започна да ме обсипва с целувки ,знаех какво следва.Постави ме на леглото ,а аз използвах момента и ни преобърнах ,изкикотих се и го целунах ,започнах да целувам плочките му,врата му......След като и двамата свършихме ,се унесохме в спокоен сън.Събудих се от миризмата на изгоряло.Чакай изгоряло?Бързо се изправих ,всичко около мен гореше ,не се притесних за себе си ,отколкото за Стайлс ,тръгнах да го търся ,видях го на първия етаж.Той беше в нещо като транс ,държеше поредната клечка кибрит и си говореше с някой ,чух да казва "Ще те спася"той се строполи на земята ,а кръга от огъня се смаляваше ,бързо го измъкнах и извадих от вилата .След половин час той се събуди.

-Какво ти става ,можеше да ни убиеш?-разкрещях му се ,но бях и притеснена.

-Какво ,да е станало?

-Как така не помниш?

-Нищо не помня

-Стайлс ти подпали вилата и преди огъня ,да те изяде жив  да припаднеш от топлината ти каза "Ще те спася"-при отговора ми ,той се напрегна ,а аз исках да знам какво става-Стайлс какво става?

-Трябва да тръгвам -бързо стана и се запъти към колата ,а аз станах и застанах пред него.

-Не никъде няма да ходим ,докато не ми каже...-не ме остави да довърша

-Няма ние ,тръгвам си сам ,тръгвам си от тук,от града,от щата ,не разбра ли Лидия ,никога не е имало нещо и никога няма да има,няма да кажа на никой за теб ,защото ти беше играчка ,океи-когато го каза влезе в колата и потегли ,а думите му се зъбиха рязко там където най-боли...

Край на ретроспекцията

Бях при вилата ,но това което стана ,и това как я запомних ,макар и обгорена я запомних в хубав вид,а сега тя изглеждаше много различно.

-Здрасти ,Лидия-чух познат глас,обърнах се и...