Who am I?

Осма глава

Стайлс:Хайде да тръгваме -каза ,като гледаше към тялото.

Аз:Никъде ,няма да ходя с теб и с тъпата ти глутница-казах през зъби,вече всичко се пречупи в мен.В този ден не ми пукаше за нищо и за никой.Майка ми,Стайлс,Алисън са ме лъгали през цялото време.Неочаквано разбрах,че Тео ми е брат,но няма да умра ,искам да ги накарам да страдат,искам да накарам Стайлс ,да страда ,за дето уби брат ми,искам да накарам глутницата ,да страда за където ми изиграха номер,и то с най-близкия ми човек ,който някога имах...

Стайлс:Виж,Лидия ако не тръгнем сега ще те наложи да те завлека до вратата

Аз:Хах,аз пък ще извикам -казах с насмешка

Стайлс:Лидия успокой се ,от тук усещам много гняв ,болка и предателство ,а тези чуства ,могат да превърнат и най-доброто същество в чист звяр -започна да се доближава

Аз:И какво ти пука? Аз ще решавам дали да съм добра или не,не най-големият предател .

Стайлс:Лидс-прекъснах го

Аз:Не ми викай Лидс

Докато той се доближаваше ,а аз отстъпвах с една крачка назад,видях една бухалка.Реших да се възползвам ,грабнах бухалката и го ударих по главата.Тръгнах надолу ,когато наближавах изхода ,някакво момиче с кафява коса и сини очи .ми пресече пътя.

Момичето:На къде си тръгнала малката

Аз се опитах да викам ,но тя ме удари и аз паднах на земята.Ударих си главата и всичко стана черно...

- Лидия ,събуди се

Когато се събудих ,бях в някакъв апартамент.Бях вързана за един стол ..

-Какво искаш -погледнах го с ядосан поглед

Стайлс:Виж ,гневът и отмъщението са те обзели,моля те мисли за нещо друго

Лидия:как да мисля за нещо друго ,ти уби брат  ми пред собствените ми очи-почти виках

Стайлс:ОТ КЪДЕ СИ СИГУРНА ,ЧЕ ТОЙ Е ТВОЙ БРАТ?-извика 

Лидия:Знаеш ли Стайлс-започнах да се смея ,той ме погледна объркано -май изпускаш нещо за мен..

Започнах да викам ,при което той се свлече на пода .Аз се отвързах,не ме беше вързал здраво .След ,това клекнах до него и му прошепнах в ухото

Аз:И по-добре не вярвай на никой ,защото имах видение ,че ще умреш ,а съдбата никога не лъже-той беше парализиран.Тръгнах да излизам ,пристигнах на улицата,оказа се че е била на 3 пресечки от апартамента,отидох пред къщата и звъннах.Една жена ми отвори ,беше със сини очи и руса коса.

Момичето:Здравей,аз съм Спенсър-усмихна ми се 

Аз:Здравей ,случайно да има пакет за Лидия Хоклин?

Спенсър:Да,предполагам че си ти?

Аз:Да аз съм-тя кимна,5 минути по-късно се върна с жълт плик

Спенсър:Ако имаш някакъв проблем ми звънни ,аз бях приятелка на брат ти-усмихна се и ми подаде листче с номер

Аз:Добре ,мерси -усмихнах и се 

Тръгнах към вкъщи,когато се върнах оставих плика на плота и отидох да си взема душ ,след като се облякох с черен клин и туника,слязох в кухнята ,да взема плика,но когато отидох него го нямаше ...

-Това ли търсиш?-обърнах се и....

Здравейте!Това е новата глава ,дано да ви хареса,гласувайте и коментирайте.Главата стана малко тъпа..но следваща ще е по-интересна със сигурност .Чао от мен!