Who am I?

2.4

Искаше ,да ги убия и аз го направих,тръгнах към Алисън,като взех копие от витрините ,тя вече се беше опомнила ,но не можеше да помръдне.

Алисън:Моля те не го прави ,Лидия-но вече хвърлих оръжието по-нея,след като го напрах се опомних ,боже какво направих?Убих човек.Лиам вече се беше измъкнал.-Лидия тук съм-когато погледнах към нея видях ,че се е навела-по-добре ли си?

Аз:Не-не съм добре,всичко ми дойде в повече и все още изпитвам само гняв и омраза.

Алисън:Защо

Аз:Защо ли все още ,изпитвам гняв и омраза-казах през зъби

Алисън:Слушай ,успокой се и .....насочи тези чувства към него,към демона-видимо беше ,че се притесняваше,опитах се и успях.

Г.Т.Л

Успях да избягам,сега да отида във вилата и да им разкажа всичко ,по-план трябваше да проследя Лидия и успях,докато онзи демон не ме хвана.Какво да кажа,не ме бива за шпионин.Когато влязох всички погледи бяха вперени в мен .О,може би защото трябваше да се върна с Лидия.Опа!

Стайлс:Къде е Лидия?

Аз:Не успях ,да я взема със себе си

Стайлс:Защо?

Аз:Виж ,Лидия вече не е същата..-изведнъж някой връхлетя през вратата .

Г.Т.Л

Трябваше да отида при вилата ,да ги спася,когато влязох с Алисън ,всички ни зяпаха.

Аз:Лиам спокойно фокусирах,гнева си върху демона.-Стайлс дойде и ме прегърна ,при допира му тялото ми настръхна ,но не по-този начин,който той ме кара ,да се чувствам .Господи това не е той!

Стайлс:О,Лидия толкова ми липсваше -дойде и ме прегърна ,аз му отвърнах ,когато се отдръпнахме ,аз взех първото нещо ,което видях и му го забих в гърба.

Аз:Ах ти малко копеле,къде е Стайлс-говорех през зъби,другите се опитваха ,да ме успокоят.

Стайлс:Аз съм ,Лидия

Аз:Не,не си

Изведнъж,чух тропот от някъде ,от стаята му.Бързо се качих и го видях,седеше на леглото с вързани ръце и лепенка на устата и плачеше,когато ме погледна грейна.

Аз;Стайлс,о боже-гушнах го ,когато се отделихме ,той се усмихна мазно и спря със сълзите.

Стайлс:Я ,помисли пак-какво по-дяволите,наръгала съм Стайлс ,тръгнах надоло по -стълбите ,Стайлс все още беше легнал на пода,но този път по-гръб,тогава демона се появи.

Той:Виж колко лесно ,мога да променя усещането за някой човек.Сега го убий .

Аз:Накарай ме -казах през зъби,вече омразата му беше насочена към него.

Той:Искаш ли да ти кажа нещо?Когато беше на онази уличка,ти наистина видя Стайлс,той се целуна с Малия,а сега -хвърли ми пръчка с остро острие -го убий-забеляза ,че няма да стане-Или искаш да ти припомня ,какво страдание ти причини той,как беше чувството когато го видя ,да се целува с друга? ,какво беше усещането когато той така и не те потърси ,когато ти викаше в онази лаборатория?

Замислих се за момент,но после се опомних ,той му е въздействал.

Аз:Да ,но не е бил на себе си,защото ти си му въздействал-обърнах се и го зашлевих с пръчката-а и знам ,че ме е търсил.-Изведнъж той се засмя и ние се озовахме....

Здравейте това е новата глава !Дано ,да ви е харесала!Е ,къде мислите ,че са се озовали Лидия и Демона?Ще разберете в следващата част!Чао от мен!