Когато видях ,кой се беше блъснал вместо мен,бързо изтичах към Стайлс,той лежеше ,а фаровете на колата го осветяваха .След,като Стайлс се свести,от колата излезе Катрин.
Катрин:Не това исках ,да направя-хвана ме за косата ,аз изпищях ,завлече ме и ме вкара в колата ,започна да кара.
Аз:Къде ме водиш?-тя само седеше и гледаше по-пътя,тогава зави към гората и се блъсна силно в едно дърво, бързо излезе,а аз стоях с кървящ нос,синини и се сетих на къде бие.
Катрин:Нямаш време ,Лидия.Колата ще избухне преди ,да се усетиш-каза и тръгна нанякъде ,аз се бях предала,ръцете ми бяха парализирани ,явно от сблъсъка,усетих как заспивам ,тогава усетих нечии ръце ,да се увиват около тялото ми и да ме вдигат,последното което видях беше неясен силует.
Събудих се в стаята на Стайлс,той тъкмо излизаше от банята ,беше само по кърпа,а аз само го зяпах ,имаше толкова добре оформени плочки,беше като ангел,той се подсмихна ,а аз излязох от транса ,в който бях ..
Аз:Разбрах,че Спенсър е била ндп на Катрин.
Стайлс:Знам ,Тео ни разказа всичко,в момента пътуват към къщата и.
Аз:И аз отивам-Стайлс кимна,облече се и тръгнахме,когато пристигнахме видяхме как Тео обяснява нещо на Спенсър,отидохме при тях.
Аз:Какво става?
Тео:Тъкмо обяснявах на Спенсър,че това-показа ми малко шишенце с зелена течност-ще я съживи ,когато я убием
Аз:Спенсър съгласна ли си,ами ако не проработи?
Спенсър:Съгласна съм искам само,да си я върна
Влязохме в къщата ,когато зад нас се чу шум ,видяхме Катрин ,която седеше на рамката на вратата.
Катрин:Така какво си имаме тук,моята сестра ,която вече ме отвращава и човекът ,който искам да убия,още от първия път ,когато го видях-обърна се към мен.
Спенсър:Не си на себе си Катрин!Не си на себе си от 10 години ,но е време ,да се осъзнаеш-тогава Тео взе нож и я намушка.
На лицето на Катрин се поява емоция,очите и се насълзиха ,погледна към нас ,а после изтича към Спенсър.
Катрин:Моля те не умирай,моля те-започна ,да плаче
Тео:Няма ,да умре ,дадохме и смеска от имел ,върбинка и вълче биле.-при това Катрин се успокой тя стане и хвана главата си с ръце.
Катрин:Боже какво направих?Щях да убия Лидия,убих толкова много хора-започна да плаче,аз отидох до нея и я хванах за рамото.
Аз:Не си била на себе си-прегърнах я...
Останахме в Спенсър,през останалото време се смяхме, а Спенсър се беше свестила ,но постоянно когато погледнех към Катрин ,я виждах цялата в кръв в някакъв тесен асансьор ,реших да не споделям точно днес за това...
Г.Т.С
Беше много забавно ,по едно време играхме на предизвикателства,предизвикаха Лидия ,да изпие 10 шота ,накрая тя беше пияна до козирката ,но преди да играем,гледахме филми,Катрин им разпяваше за себе си,изведнъж Лидия ме задърпа и ми каза.
Лидия:Трябва ,да ти кажа нещо
Аз кимнах,закачвахме се по стълбите ,а отзад някой каза
-И да използвате предпазни средства
Когато влязохме ,тя ме притисна към вратата и ме целуна грубо,беше адски пияна ,аз се отдръпнах
Аз:Лидия ,не мога да го направя ,докато си пияна,искам да си трезва,искаш ли утре да излезем на нормална среща-тя само кимна,легна на леглото и заспа.
Здравейте,това е новата глава,дано да ви е била интересна!Чао от мен!
YOU ARE READING
Who am I?
RandomЛидия Хоклин.14-годишна загубва сестра си -Кора.От тогава майка й я поставя на самостойно обучение ,но 3 години по-късно,всичко ще се промени....