Who am I?

Общото между морето и експлозията ...

1 час ,имахме 1 час да я измъкнем и не успяхме имахме 1 час ,преди да гръмне бомбата ,не успяхме да я спасим,не .Седях и се стисках за главата ,седях облян в пот гледаш на някъде ,тогава усетих ,че някой ме докосва по рамото това беше Малия.

-Слушай няма да е последната ви среща, чувствам го,това не е обикновен остров -показа ми някакъв дневник .Щях да го видя по-късно,знаете ли какво се случи,ето какво:

Ретроспекция

Аз стоях при Лидия имахме 50 мин.

-Стайлс мисля ,че ще умра-очите и се насълзиха 

-Шшш няма да умреш-хванах я за ръката ,тя замръзваше -Лидия какво става

-Стайлс аз умирам-започна да плаче .При нас дойде Скот който беше доста притеснен той каза:-Хора да я измъкваме по-бързо защото ..-не успя да довърши започнаха да се чуват гръмотевици.

-Бързо трябва да я измъкнем -казах и станах,отидох при бомбата имаше две жички ,една червена и една черна те се свързваха към таймера ,изведнъж усетих нещо зад себе си ,обърнах се и видях ,фигура на жена ,цялата светеше ,Все едно е направена от светлина.Тя дойде до мен и видях зелените и очи ,докосна рамото ми и каза

-Стайлс спаси ме !-изчезна ,а аз чувах виковете на Катрин преди да се усетя бях залят от вълна ,когато всичко отмина таймера започна да пиука ,отидох бързо при Лидия и се опитах да я освободя,тя хвана рамото ми и ми се усмихна 

-Ще се видим пак-целуна ме за последно,тогава бомбата избухна...

Край на ретроспекцията 

Тогава разбрах ,общото между морето и експлозията -и двете могат взимат жертвата си по едно и също време,не се знае кога ,как и къде ,но не се бях предал от Лидия ,ще я спася,все пак може да се оправят щетите на всяка буря и експлозия..

Така здравейте хора!Знам че сега ще ме убиете или хейтвате ,но ще ви кажа само едно Краят е едва началото ,ще разберете какво ще стане в следващата глава!