Г.Т.С
Не мога ,да повярвам ,че той е тук явно е станал върколак,дойде точно навреме ,но копието се беше забило малко под сърцето й ,взехме я на ръце и тръгнахме към болницата.Тя започна да затваря очите си бавно.
Аз:Лидия,дръж се не заспивай.
Лидия:Стайлс ,ще се справиш -погали е по блузата и затвори очи.
Аз:Мамка му,Лидия не ме оставяй
Стигнахме ,няколко сестри я занесоха в операционната ,с него не си казахме нито думичка,усещах тъгата му ,но и малко затихнал гняв ,дано да си остане затихнат.
Аз:Слушай аз ще остана ти отиди и вземи тялото на демона,преди да се е свестил ,занеси го до вилата ,ще я видиш тя е близо до плажа.-той кимна и тръгна
Демонът трябваше да се убие със сребърно копие,той още е жив,а не трябва да го изпускаме.След няколко часа ,доктора излезе.
Аз:Как е тя?-попитах притеснено
Докторът-Какъв сте на пострадалата ?-попита докато попълваше документи,ама той сериозно ли?
Аз:Приятеля и.
Докторът:При падането ,си е ударила главата,казано по най-простия начин,изпадна в кома преди ,да се свести...,не се знае дали ще се оживее,това само бог решава-не ,не защо?кома?всичко ме връхлетя бях съсипан.-за малко да забравя,преди да пострада каза"Кажете му че ще се справи",предполагам че това се отнася за вас-когато каза това си тръгна,е не за кой друг?
Г.Т.Л
Събудих се в детска стая,чувах детски плач ,излязох и се озовах в гората,започнах да вървя ,чувах стъпки зад себе си,когато се обърнах нямаше никой,продължих да вървя и чух детски глас на момиче.
-Страх ме е -каза момичето,обърнах се и видях ,русо момиче на опашки,с розова рокля и балон в ръка
-Защо?-клекнах до нея
-Защото съм тук от 2 месеца и не мога да намеря пътя за вкъщи,тук е все едно се въртиш в кръг,всичко е еднакво.
-Какво е това място?
-Нека аз да отговоря-чу се глас зад нея ,там стоеше най-коварното същество,демонът-всички сме тук,аз чакам Лидия да се събуди -посочи ме-за да се събудя и аз -посочи себе си
Аз:Какво става?
Той:В кома си Лидия.
Момичето се усмихна и изчезна.
Аз:Кой беше това?
Той:Момичето ,което е до теб в момента в болничната стая и умира,има рак ,тъй като си в кома ,виждаш хората който са умрели.
Аз:Но тя каза ,че е тук от 2 месеца?
Той:Да от 2 месеца е в моргата-усмихна се мазно-скоро и ти ще се в моргата ,освен ако не се пребориш ,това място е за силни хора,Лидия .Това момиче беше плод на въображението,то е дух вече,не е сред живите,но до теб в болничната стая има подобие на това момиче за това го виждаш.
Аз:Как мога да се измъкна от тук-попитах ,като го погледнах
Той:Това е проблемът,никой не знае ,дори и аз.....
Здравейте ,това е новата глава.Дано да ви е харесала !Чао от мен!
YOU ARE READING
Who am I?
RandomЛидия Хоклин.14-годишна загубва сестра си -Кора.От тогава майка й я поставя на самостойно обучение ,но 3 години по-късно,всичко ще се промени....