Вървях след него,нямаше какво друго да направя ,тялото ми беше под негов контрол.Влязохме в позната за мен къща,но точно сега не мога .да се сетя,влязохме в една стая,в нея имаше множество книги и картини.
Той:Знаеш ли как сме се появили,как сме се появили ние демоните,не е от омраза,болка е може би малко,но не е това,та знаеш ли-аз поклатих глава
Той:Е тогава ще ти разясня,за да може после ,да те убия на спокойствие-при това усетих как тялото ми се скова -През 19в. Синът на най-известната певица някога ,изчезнал .Така постепенно деца изчезвали,имало много версии ,звяр,дух,убиец,психопат.Няколко години хората ги претърсвали,докато не открили малка хижа в гората,там били те,целите в кръв.Оказало се ,че един от "медиумите" набирал сили,да версиите се появявали от един човек ,който се казвал Зак,хората били толкова разгневени,че очите им станали черни,станали демони,чудовища от мрака,Зак това и чакал,оттогава той направил заклинанието,чрез което демоните в тях ще са заключени,но това заклинание го убило .И когато ти съживи Стайлс ,ти ме отключи,а сега аз искам твоето демонично ти,не че това не ми пречи-доближи се близо до мен-затова ти сега ,ще се самоубиеш,после ще те съживя ,а после след ,като демона излезе,ще те убия пак ,за да канализирам енергия.
Аз:Няма да го направя-бях стъписана от това което чух
Той се приближи и се наведе до ухото ми.
Той:Не случайно казват,че всички чудовища са хора-стисна ме за рамената-а сега искам ,да скочиш -погледна ме в очите ,но някак си успях да запазя контрол.
Аз:Няма -той ме погледна учудено
Той:Мамка му ,копелето ти е казало,добре тогава за сега няма ,да будим демона ,а нещо по-лошо от това-моля как така по-лошо от това.
Изведнъж дръпна една завеса и видях Лиам който беше завързан.
Той:Искам наблюдател на събитията ,Алисън влез-през стаята влезе Алисън,но на лицето не показваше никакво чуство-така сега ,това е Алисън ,заради нея и баща и ,ти стоеше затворена в онази лаборатория,тя те търсеше.
Аз:Какво се опитваш да направиш?
Той:Опитвам се ,да пробудя в теб гняв и омраза
Аз:Няма да успееш?
Той:Така ли?Нека да видим-знаеш ли къде сме ,твоята истинска майка ,те остави тук, не те искаше ,а сега твоята майка която те приюти ,тя също не те иска.
Аз:Спри-усещах как гнева в мен се надига ,знаеше слабото ми място
Той:А твоята сестра Кора?Тя те лъжеше толкова време.-е това ме довърши ,кипях от гняв,интересно как лесно,някой може да запали в мен гняв с правилните думи.Той се доближи и ме хвана за рамената .
Той:Сега усещай само гняв и омраза и нищо друго-погледна ме ,чух как Лиам казва ,да не го слушам ,но вече не бях себе си,бях нечия друга ,а това ми харесваше.-А сега убии Лиам и Алисън.....
Здравейте това е новата глава,чудя се дали да продължа историята?Коментирайте и харесвайте !Чао от мен!
YOU ARE READING
Who am I?
RandomЛидия Хоклин.14-годишна загубва сестра си -Кора.От тогава майка й я поставя на самостойно обучение ,но 3 години по-късно,всичко ще се промени....