Who am I?

МОЛЯ?

Вече бяхме в басейна от кокали.Лидия още беше в безсъзнание.Бавно започнах да се изкачвам ,а жарта се увеличаваше .Започнах ,да се потя,нямаше спасение ..Поне за мен.

Г.Т.Л.

Чувствах се някак празна .Усещах топлината ,която ме изгаряше отвътре .Опитвах се да отворя очите си,но без успех.Все едно бяха зашити .Виждах много образи,докато накрая не избледняваха в съзнанието ми.Нямах и на идея какво се случва или пък какво става .Умирах отвътре ,заради парещата жега .Исках да пищя .Вътрешен глас ми казваше ,че така може да се спася,да го спася.Аз вече не съм спасена.Защото докато бях будна разбрах ,че аз съм дух и при затварянето на портата ,ще изчезна и никога няма да се върна ,да това ще е краят ,но няма да е краят за Стайлс.Това ще е моят край,но ново начало за Стайлс.Това ще е поредното изпитание ,но от това изпитание няма спасение .Надъхах се и започнах,да крещя докато накрая усетих кръвта в гърлото си и отворих очи.Видях множество луминисцентни стъкла по жаров под .Стайлс беше при мен и ме гледаше с притеснение и тревога .Гледахме се дълго време и накрая проговорих:

-Стайлс ,аз ще умра...

-МОЛЯ?

-Виж аз вече съм мъртва просто ...- не можах да завърша изречението си ,защото започнах да избледнявам .Бързо застанах на колене и целунах Стайлс ,чувах радостни викове ,че са затворили портата .Усмихнах се на това -ще се видим все някога Стайлс ,запомни че смъртта е край ,а е ново начало-макар че самата аз ,знаех че не е така ,дарих с малка надежда Стайлс,преди напълно да изчезна.....