Знаех че те обичам още тогава , ала не го показах защото страх ме е .
Знаех че имам нужда от теб... но никога не ксзах , никога не ти показах.
Всяка твоя дума озадачаваше ме ... в ума ми оформяха се милиони въпроси , на които отговори нямах.
Всичко бе токова очевидно , че невъзможно е да не си видял. Винаги бях там , винаги подкрепях те. Дори когато сърцето ми късаше се от признанията ти.
А ти изчезна пак...остави ме...отново. Знам че след дни пак ще се сетиш за мен , а аз ще се преструвам ... този кръговрат ще се върти докато някой от нас не се предаде.
Знаех че те обичам още тогава , ала не го показах защото страх ме е .
Знаех че имам нужда от теб.... но никога не казах , никога не ти показах.
Чудя се каво ли щеше да е , ако не се бях влюбвала в теб... дали нещата щяха да са различни сега... може и да се лъжа но бих предпочела цялата болка на света птколкпто да те изгубя. Защото обичам те повече и от себе си... ти си всичко за което мисля тези дни ... дадох ти целия си свят и сега чакам твоя ход.
Надеждата все още грее в мен... дадох ти всичко , което бях... не чакам нищо в замяна , само да си тук.
