Ами ако затворим очи , за да видим цялата кратина?!
Ами ако светлината отрази се в нас , че да остави слвда?
Нека напуснем този град , и без това знам че мястото ни не е тук!!!
Защото когато изглеждаш така не съм си мислила , че любовта може да боли тилкова добре...
Караш сърцето ми да подскача , да се ускорява...В тези тихи нощи мислите ми пудлодяват не... свикнала съм с това.
Светлините на града обграждат ме , спомени навяват. Всичко моя грежка е.
Искам да се върна у дома при теб , но вече чувствам това място като чуждо.
Искам да споделя мислите си с теб , но страх ме е че ще осъдиш за изборите.
Чувствата поваляват ме , бавно ме превземат... защо за тях лек няма?!
Нека напуснем този град , и без това знам че мястото ни не е тук!!!
Защото когато изглеждаш така не съм си мислила , че любовта може да боли тилкова добре...
Караш сърцето ми да подскача , да се ускорява...
....нещо кратко , но от сърце. Какво мислите? А онази снимка горе е мое дело....
